Skip to main content

От същия автор

Бюлетин

„Либерален Преглед“
в неделя


Драскулки - Проза

След любовта

 

2018 04 after love

 

Това ли е всичко, което остава след любовта? И какво изобщо остава след нея?

Телефонен номер, който постепенно избледнява в паметта?

Чаши с гравирани монограми, откраднати от „Еспланада“.

След любовта остава обичаят бялото вино да се сипва в тези две чаши и линията да бъде на еднакво ниво.

След любовта остава една маса в кафенето „?“ и учуденият поглед на стария келнер, че ни вижда с други.

След любовта остава изречението: „Изглеждаш супер, хич не си се променила…“
И: „Обаждай се понякога, нали ми имаш телефона.“

И някакви номера на хотелски стаи, в които сме спали, остават след любовта.

След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любов.

След любовта остават мелодиите от радиото, които излизат от мода.

Остават тайни знаци, любовни кодове: „Ако ме обичаш, започни утрешната си лекция с три думи, които ще имат началните букви на моето име…“ Влезе в аудиторията и каза: „У нас авангардно…“ Изпрати му целувка.

След любовта остава твоята страна на леглото и страхът, че неочаквано ще се появи някой. Щрак – затворен телефон, когато се обади чужд глас. Хиляда и една лъжи.

След любовта остава изречението, което витае като дух из стаята: „Аз ще вляза първа в банята!“ – и въпросът: „Нямаше ли заедно?“

Този път не.

След любовта остават съучастници: пазители на тайни, които вече не са никакви тайни.

След любовта остава лека възбуда, когато на улицата усетя мириса на „Кабошар“ от някое непознато чернокосо момиче.

Препълнени пепелници и празно сърце. Навикът да се палят две цигари едновременно, макар че няма никой наблизо. Снимките, направени в автомата; таксиджиите, които не ни обичаха („Благодаря, че не пушите!“ – а пушехме), и цветарките, които ни обичаха.

След любовта остава наранена суета.

Метален вкус на несполука в устата.

След любовта остават други хора и други жени.

След любовта не остава нищо.

Shits.

Вечерите станаха ад. Shits.

Превод Хари Стоянов

По: Momo Kapor „UNA, ljubavni roman“, drugo izdanje, Znanje, Zgreb, 1983., стр. 202-204)

 

Момо Капор е сърбохърватски писател, роден в Сараево през 1937 година. С малки прекъсвания, от деветгодишна възраст живее в Белград. Завършил е живопис (1961) в белградската Академия за изобразително изкуство в класа на професор Нелко Гвозденович. Известен е на югославската читателска аудитория като автор на тридесетина книги – романи, кратки разкази, пътеписи и художествени монографии, както и на приблизително същия брой драматизации. Произведенията му години наред са в списъците на югославските бестселъри.


Коментари

Д. Павлов писа в Кирилицата не е съдба
ПП Колкото до закона - да безсмислен е!
Д. Павлов писа в Кирилицата не е съдба
Интересни са обратните примери - гърците си ...
Cvetelina Georgieva писа в Джон Милтън – Ареопагитика
Благодаря за начинанието!
Искам да започна този коментар с едно напълно...
Намирам както писмото на Манол Пейков, така и...
Определено "Катехон" е една от най интереснит...
Цензурата на книги е буквално нацизъм. Вие ст...
Какво всъщност издава поредицата „Катехон“ на...

Последните най-

Нови

Обратно към началото

Прочетете още...

Плашило

Таня Рупел – Тера 29 Ное, 2012 Посещения: 11192
Днес стават две години, откакто работи на…

Чаплата

Венцислав Божинов 08 Сeп, 2009 Посещения: 12140
Един ден се чу, че го открили мъртъв. Бил…

Ах, морето!

Жанина Драгостинова 08 Апр, 2009 Посещения: 17315
Само глупавите мъже и грозните жени останаха…