1 1 1 1 1 Оценка 100% (3 гласувания)
Pin It

 

2020 04 Goncalo Tavares

 

01.04.2020

Само лекарите доближават болните.

Само свещениците доближават мъртвите.

Два вида смелост.

„електричеството освети примирените неща“, стихът на Друмонд[1].

Един лекар в Испания казва: никому не пожелавам това.

И се разплаква.

В Испания блуждаят старци, не знаят къде да идат. Нямат близки.

Линейки и ковчези.

Силен звук, а после тих звук.

На ледената пързалка в Мадрид – неподвижни тела.

И понякога свещеник.

Той единствен се приближава.

Някакво тайнствено пространство около мъртъвците сякаш не позволява други човеци да пристъпят в тази окръжност.

Но пространство има и около живите.

Сещам се за филма на Бунюел, Ангелът унищожител.

1962.

Няма никаква физическа преграда.

Но внезапно една група разбира, че не може да излезе от едно помещение.

И че също така никой не може да влезе.

Без да знаят защо.

Станали са заложници на едно пространство.

Страхът бързо се промъква под костюмите и роклите.

Така е с всички.

Ангелът унищожител е и това.

Толкова ангел, че не се вижда.

Влизането и излизането стана почти решаващо.

Преходите.

Писането.

Години, обсебени от писане на една обемиста книга.

Тези дни тъкмо привършвах, когато внезапно – грубата действителност.

Озаглавена е „Чумата в Съединените Американски Щати“.

Странно чувство.

След дни или седмици ще огледам пак книгата.

Сега е невъзможно.

Върхът на вулкана Тупангато в Чили: 6570 метра.

На границата с Аржентина.

Индианците казвали, че оттам се виждат по-добре планетите.

И не се изкачвали до там, когато били отчаяни от нещо долу в ниското.

Качвали се само когато се чувствали спокойни долу в ниското.

Човек не бива да гледа звездите, когато е уплашен.

Уплахата е своеобразен облак пред очите.

Своеобразно лошо време.

Молят ме да говоря за вярата.

Трудна работа, когато си уплашен.

Трудна работа, когато не си уплашен.

Една приятелка ми казва, че заминава на север, защото е починал бащата на най-добрия ѝ приятел.

Трябва непременно да ида, казва.

Ако ме спрат, имам оправдание.

Ще стоя само в дома на моя приятел, казва.

Няма да има погребение, казва.

„Азорските острови. Литийните шествия с Христос Чудотворец няма да се състоят за пръв път от 320 години.“

В затворите още не са отделили по-старите от по-младите.

Маските не стигат за наличните лица.

Шанхайската борса почти не помръдва: 0,11%.

Чета: „възрастните хора в Испания молят да не ги дискриминират в интензивните отделения.“

Сдруженията на възрастни хора и хора с увреждания „настояват научната общност да преразгледа протоколите и наръчниците, за да се премахне всякакъв признак на неравенство и да се осигури пълното зачитане на човешките права“.

Когато един човек не е равен на друг човек.

Когато 1 не е равно на 1.

За миг насочи ума си другаде. Едно, две.

Никанор Пара[2].

Отпускам се; слънчево навън – бугенвилия, една, лимонов храст, един.

Една е почти равно на един. Един почти равно на една.

Никанор Пара.

„Истинският философски въпрос
Е кой да измие чиниите
Нищо отвлечено
Бог
истината
ходът на времето
да, разбира се,
но първо кой да измие чиниите“.

Това е.

02.04.2020

Някой казва, че връхната точка ще бъде достигната еди-кога си.

Законите на физиката и скоростта на материалните обекти се прилагат в биологията.

Равноускорително движение на злото.

Но злото не е като доброто.

Доброто е предвидимо.

Злото е непредвидимо.

Това е сигурно.

Говори се за връхната точка на заразата, все едно е връх на планина.

С времето числата се превръщат в линии, а линиите се превръщат в планини.

Високи планини, ниски планини.

Говори се за изравняване на лошата планина, планината на чумата.

Жива планина, която се образува пред очите ни.

Всеки ден допринася за крайното оформяне на планината.

Представям си как някой изкачва планината на чумата.

Фалшива планина, не остава в пространството.

Остава във времето.

Пометена планина: от смъртта, медицината, изолацията.

Да се изравни планината.

Трябва да се удря главата на планината, докато се смали и стане почти безобидна или безпомощна.

Казва Роберто, едно момче.

Да се превърне планината в килим.

Да се простре на слънце, далеч от хората.

„Ще направим революция в затвора – казва група затворници, след като разбрали, че един от пазачите в затвора е заразен.“

„Добре съм в рамките на тревогата си“, каза „бодро“ един бразилски приятел.

Един анголски приятел препоръчва затваряне вкъщи, търпение и масло от канабис.

Един бивш президент на Републиката казва: „ние, възрастните, първи ще дадем пример.“

Заявява: „ако трябва, ще предоставим нашия респиратор на мъжа с жена и деца.“

Възрастните учат по-младите как да проходят.

„Вече има над един милион заразени в целия свят“.

Винаги е имало глупави състезания.

Бягане с превързани очи.

Например на 5 септември 1952 г. в Лоутън, Есекс, Англия.

Греъм Хенри Солмън пробягал сто метра за 11,4 секунди с превръзка на очите.

Опитваме се да бягаме колкото може по-бързо, но с превръзка на очите.

Това е. Скорост и слепота.

Да пробием поне дупка в превръзката.

Да виждаме с едно око, да виждаме някакъв отрязък, да проумяваме някаква част.

Починали в Испания, САЩ, Италия: страхът става страховит, страховитото – навик.

Вкъщи – ужасен апетит.

Ние сме стомах и две очи.

Една възрастна жена получава вкъщи супа и храна, донесени от великодушен човек с маска на лицето и жълта жилетка.

Прилича на произшествие. Всички са с жълти жилетки.

Едно повсеместно произшествие, но без местопроизшествие в която и да е точка на града.

Един огромен сблъсък, но без сблъсък, без регистрационен номер, без материя.

Трафикът замря, изпари се.

Колите са прибрани – като твари, избягали в пашкулите си поради страх от циклон.

Цената на бензина спада, толкова са мили.

САЩ тестваха преди по-малко от седмица свръхзвукова ракета, по-бърза от скоростта на звука.

Звукът вече е твърде бавен за ХХІ век.

Скоростта на звука е ниска в дните на чумата.

Звукът трудно достига до този, който може да те спаси.

Опитай да викаш, ако се нуждаеш от помощ.

В Бразилия, в Бело Оризонте, военната полиция, която понякога плаши не само престъпниците, предупреждава по високоговорител хората да се прибират вкъщи.

„Внимание, гражданино, тук е военната полиция. Вървете си вкъщи.“

Изведнъж се сещам за лешояди.

В един филм Жоао Онофре[3] снима лешояд в стая.

Лешоядът е объркан, иска да яде, а няма храна.

Всичко е твърдо, нищо не е меко и не става за ядене.

„Въздухът има навсякъде тръбопроводи и тук достига шепотът на парите“, Мигел Кардозо[4].

Англия: говорят за глобяване на който излиза да си купи боя за коса.

Отварям един сайт.

Веднага ми казва: отпуснете се с Моцарт.

Не бях напрегнат.

Трябва да затворим лешояда в стая.

Да му даваме да кълве само твърди неща.

Да заключим вратата отвън и най-после да излезем.

03.04.2020

Борис Джонсън казва всички да си останат вкъщи този уикенд. Дори времето да е хубаво и всички вече да се побъркват, по-добре да си останат вкъщи, казва Борис Джонсън.

Повтаря Please, please.

В Бразилия някои маски вече се раздават със стихове.

Вид съпротива, казват.

На една маска е изписано: „вярвам на света като маргаритка“ и инициалите Ф.П. (Фернандо Песоа).

Сещам се за инициалите, избродирани върху чаршафите на внуците от треперливите ръце на бабите.

Беше обичай по селата.

Инициал, изразяващ едновременно обич и притежание.

Но мисля, че правилният стих е „вярвам на света като на маргаритка“.

Дребни разлики.

Бабата, зашила фразата на маската, е допуснала хубава печатна грешка.

Всички грешки на бабите и дядовците ще бъдат простени.

Цвете, трева, дърво.

Интересна е идеята човек да вярва, както вярва дърво.

Вярвам на дърветата или вярвам като дърветата.

Дърветата не мърморят и не умуват.

Да вярваш като дърво изглежда е една възможност.

В Washington Post и в Estadão, вестник на щата Сао Пауло – въздушна снимка на най-голямото гробище в Латинска Америка.

В това гробище Вила Формоза в Сао Пауло вече подготвят стотици изкопи с подходящи човешки размери.

Наели са 250 гробари.

Гледано отгоре, прилича на земеделска площ за най-странните плодове на света. Най-нежеланите.

На подходящо разстояние, не много близо един до друг, сякаш още могат да се заразят.

Изкопи с формата, с която се прибира накрая едно тяло.

В съзнанието ми изниква представата за оная игра за едногодишни дечица.

Да пъхнат кубчето в празното място с кубична форма.

Да пъхнат сферата в празното място със сферична форма.

Паралелепипеда в празното място със съответна форма.

След две и половина годинки дечицата започват да го правят спокойно.

Но гледана отгоре, подготовката на гробището в Сао Пауло прилича на труднопоносима игра за твърде зряла възраст.

Няма по-голяма тежест от тежестта на мъртво тяло, писал веднъж Хайдегер.

Представям си каква тежест са пренесли вече гробарите.

Washington Post, снимката.

Отваря се празно място, за да се вкара там формата на едно тяло.

Всички игри са преустановени.

Нямо нищо друго освен сериозност – в тази празна форма, която очаква съответния пълнеж.

Вила Формоза има 763 хиляди квадратни метра площ.

763.175 m².

Сещам се за скулпторката Рейчъл Уайтрийд[5].

Тя запълва с бетон вътрешните празни пространства.

Напълнила е с бетон вътрешността на мемориала на Холокоста във Виена.

Не може да влезем, може само да стоим отвън.

Не може да преживеем стоенето вътре.

Обратното на дните на Чумата.

Сега външният свят е завзет от невидим бетон, който не ни позволява да излезем.

Отварям линк, в който сред забележителностите на Виена се появява Мемориалът на Рейчъл.

Говорят за времетраенето на един тур, който включва посещението (отвън) и прочее, и прочее.

Как трябва да си облечен за място, където не можеш да влезеш?

Не знам.

Реплика на героинята в един филм:

„Казват, че цъфналите сливи не бива да продават уханието на цветовете си“.

Корейски филм.

Записах фразата в тетрадката си с карирани листове.

Кралица Елизабет І ще говори на страната следващата неделя от Бъкингамския дворец.

Тя е 93-годишна.

В едно интервю Амир Клинк казва, че предпочита акулите пред скуката.

Търся кой е Амир Клинк.

Интернетът не работи, опитвам веднъж, втори път, после забравям.

Трябва да продължа да работя по вярата.

Да ставам рано, че да имам време да работя по вярата.

04.04.2020

Хей, тук съм!

От Франция един есемес сутринта. В Париж няма жълти жилетки.

Новини от разстояние.

Много респиратори ще пристигнат в неделя на летищата.

Тръм предупреждава, че няма да носи маска.

Ману Чао[6] изпраща песни по канала си в Youtube.

Coronarictus Killer Sessions. И се смее.

В Ел паис говорят за завръщането на певец, крил се години наред.

Няма мобилен телефон.

Зарязал е концертите.

„Не искам да се чувствам като чучело в бурята“.

Пее скришом в малки барове.

Вече пя в Лисабон, в бар BUS.

Рома, бернската ми овчарка, е добре.

Присъстваща и близка.

Животните постъпват по-добре от хората.

Или спят, или присъстват.

Жери, голдън ретрийвъра, я посреща с радост и удивление.

Ветеринарят разчисти около раната на крака ѝ, за да се вижда.

Разчистване, за да се разкрие проблемът по-добре.

Урок по медицина и биография.

Разчистване за започване начисто.

В Лондон дронове почти произнасят речи от висотата на ниското небе.

Ниското небе е онова, до което машините имат достъп.

Дроновете разнасят запис:

Трябва да излизате вън от къщи само във връзка със здравословни проблеми, храна и т.н.

Доста дълъг запис с препоръки за безопасност.

Напомня упътванията за работа с машина.

Но в случая са упътвания на една машина за работа с хората.

Представям си как дронове дават указания за работата на хората в прости дейности.

Дрон над дърводелец дава указания за ползване на сечивата.

Дрон над някой министър му дава напътствия за подходяща реч.

Дрон над някой художник му подсказва багри, щрихи, линии.

Забрави какво е навън.

Преди няколко дни гледах филма „Опиянен от жени и живопис“ на Им Куон Тек[7].

Художникът – готов да рисува, платното на пода, но жена му прошепва нещо на ухото му.

Сякаш му дава указания за рисуване.

Жена, не дрон.

Такъв пърформанс трябва.

Мисля си, че жената има тайна, която кара художника да рисува.

Той би продал една любима картина „само когато морето пресъхне“, се казва във филма.

Уроците в клас да се заменят с уроци от дронове.

По един дрон над всеки ученик, докато ученикът научи всичко.

От А до Я и от нула до безкрайност.

Ако ученикът не усвоява, дронът го поразява със слаб електрически удар, казва някой.

Разумна идея, но технически трудноосъществима – казва друг.

Извратени идеи за нов век, който бърза преждевременно да започне.

В САЩ за две седмици – два милиона нови безработни.

Ханс Магнус Енценсбергер[8].

„че нещо трябва да се направи още сега
това вече го знаем
но че още е рано да направим нещо
но че е твърде късно да направим нещо
това вече го знаем.“

Нека изискаме в обществения живот дроновете да предават музика.

По улиците на Лондон, Париж, Рим, Ню Йорк, Буенос Айрес и Мадрид.

Някой ми препоръчва twist and shout на Бийтълс, но без да си отлепям краката от пода.

Един мъж танцува салса с партньор пред високо огледало. Огледало с двукрака височина и подходяща ширина.

Танцува със себе си, но е въодушевен.

Докосва огледалото, сякаш и огледалото има ръка.

Без огледала стоенето вкъщи би било много по-тежко.

Гръцката ми приятелка ми праща съобщение.

„Баща ми (разрешено посещение на родител) ме посреща всеки ден в двора си (вече не влизам вкъщи) с чашка ракия.“

Родителите умеят дори и така да посрещат децата си.

05.04.2020

Днес размених съобщения с много хора.

Мнозина от тези много хора се пречупват.

Мнозина от тези много хора след пречупването ще станат отново силни.

Но някои от тези много хора – не.

Тези неколцина ще се пречупят и ще останат скършени и трудно ще се върнат в изходната точка.

Вече няма изходна точка.

Някой съсипа възможността за започване отначало.

Борис Джонсън е постъпил в болница, а Кралицата припомни раздялата на родители и деца през Втората световна война.

Баскетболната лига NBA обмисля прекратяване на сезона, а горски пожар увеличава радиацията в Чернобил.

Казват ми, че край пристанището в Лисабон бездомните се втурват, щом видят някого.

Защото много рядко виждат някого.

И просят пари или храна.

Дилърите, които продават калпава дрога, сега също хукват подир клиентите, за да им покажат стоката си.

Вече не шепнат, понякога викат.

Но носят маски.

Един ентусиаст, Филип Клайн, снима в стаята си късометражен филм, на който уж изкачва огромна бяла планина, скалъпена от чаршафи.

Едни частни Хималаи.

В града може да си отвориш прозореца, но няма чекръкчии както едно време на село.

Народните лечители, които със сила намествали счупено или изкълчено.

Много хора отварят прозореца да викат чекръкчия или да молят за връщане в изходната точка, но вън няма никого.

Изходната точка е бащиният дом.

Струва ми се, че във всички игри трябва да е така.

Някоя и друга глава вътрешно ще се счупи.

Никоя спешна душевна ортопедия не ще успее да намести отново парченцата от пъзела.

„Русия иска да затегне борбата с допинга“, гласи една днешна новина.

Овчарката Рома е добре, но сега с яка около врата.

Нарича се елисаветинска яка заради шикозните яки, носени по времето на кралица Елизабет І.

В новоговора, навлязъл в животинския свят, една прозрачна фуния се нарича яка.

Ужасна гледка, куче с пластмаса на главата.

Прилича на рупор.

Сякаш Рома ще произнесе реч пред света.

Но ако го направи, само Жери, голдън ретрийвърът, ще я разбере.

Или пък това нещо е домашен уред за налагане на пълна концентрация.

Трябва ми също такава фуния, за да не гледам встрани.

Бразилия е „земя, по която стъпват Божиите нозе“.

Но и там ги е страх.

Нямам маска у дома, замислям се за това.

Ако се налага, човешка маска може да се открадне от муцуната на животните, на които е забранено да си ближат лапите.

Аз съм човек и трябваше също да съм под забрана да си ближа лапите.

Лапите може да използваш само за да пълзиш.

На 5 април 2020.

„Отново ще бъдем с нашите приятели, отново ще бъдем със семействата си, отново ще се срещаме“, каза днес кралица Елизабет І.

Съвсем безпричинно започвам да изучавам устройството на един телескоп.

И се замислям как през последните седмици този уред изведнъж беше изоставен.

Надали ще ти се прииска да гледаш през леща някоя планета или съзвездие.

Токио регистрира най-големия брой нови случаи за един ден, а милиони индийци загасиха лампите в 21 часа и застанаха на „прозорците, верандите, терасите“ със свещ в ръка.

Светлината като онова, което събира и спасява, но любопитно е, че не електрическата светлина, а светлината на огъня.

Моля за извинение, че днес съм тъжен.

Утре със сигурност ще бъде друг ден.

Галя Рома и Жери, близки същества редом до други човешки близки.

Пак филмът „Опиянен от жени и живопис“ на Им Куон Тек.

„Какви вази искаш?“ – пита художникът собственика на грънчарската работилница.

Двамата гледат пещта, докато изделията се изпичат.

Собственикът отговаря:

„художниците от твоята величина искат стружките да се захванат, та рисунките да оживеят;
Стъкларите желаят глечта да се разнесе равномерно;
Собствениците на грънчарниците очакват от тях да получат един-два шедьовъра.
Но нещата не се получават непременно според желанията ни.
Подвластни сме на прищевките на огъня.“

Много хора искат много различни неща, ала огънят решава.

Огънят е онова, което не управляваме.

Превод от португалски: Даринка Кирчева

 

[1] Карлос Друмонд де Андраде (1902-1987) – бразилски поет, един от най-видните представители на бразилския модернизъм. – Б. пр.

[2] Никанор Пара (1914-2018) – чилийски поет и учен, „бащата на антипоезията”. – Б. пр.

[3] Съвременен португалски режисьор, художник и фотограф. – Б. пр.

[4] Съвременен  португалски писател, журналист и литературен критик. – Б. пр.

[5] Съвременна английска скулпторка, авторка на монументални паметници с геометрични форми. – Б. пр.

[6] Френски певец и музикант от испански произход. – Б. пр.

[7] Южнокорейски кинорежисьор. – Б. пр.

[8] Немски поет, белетрист, есеист, драматург и преводач (1929-1967). – Б. пр.

 

Pin It
Гонсало М. Тавареш

Гонсало М. Тавареш (род. 1970), философ по образование и преподавател по теория на науката в Лисабонския университет, е един от най-талантливите и оригинални съвременни португалски писатели. Негови произведения са преведени на повече от 30 езика, в това число и на български („Пътуване до Индия“, „Кварталът“).

От 23-03-2020 списва колонка в португалския всекидневник Expresso, озаглавена „Дневник на чумата“.
Други статии от този автор

Посетители

90

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Помак писа Още
    Бегом да си пиеш... преди 20 часа
  • Атансов писа Още
    С "Г" или "К" фактите са... преди 2 дни
  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... преди 1 седмица
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... преди 2 седмици
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... преди 4 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... преди 4 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    На хората, които... преди 4 седмици
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... Понеделник, 13 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Началото на... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Книгата е... Неделя, 12 Юли 2020
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Големият номер в... Неделя, 12 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... Събота, 11 Юли 2020