1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Монтерей, този стар град на калифорнйския бряг, лежи върху склона на един хълм с яркосин залив отдолу и висока, тъмна борова гора отзад. Хълмът над Монтерей се нарича Тортила Флет...
Стайнбек

Тази история не е моя. Преди да ми я разкаже, Едуард поиска да обещая, че няма да я напиша. Беше негова и искаше един ден сам да го направи. Любопитна да я чуя, аз обещах, но сега ще я разкажа без угризения, но и без емоции – просто една американска история.

Едуард е бивш оператор от московската телевизия. Ерудиран и умен, като повечето евреи. От много години живее в Америка и е горд с всичко, което е американско. Цяла Америка се е трудила, за да има с какво един ден Едуард да се хвали. За трийсет години се беше издигнал до шофьор-екскурзовод. Така и се запознахме. Пътувахме с него от Лос Анджелес до Сан Франциско. Пътят е дълъг и запълвахме скуката с разговори. Има един доста голям участък от пътя, където ти се струва, че там са събрани всички говеда и крави на Америка. Имахме късмет, че вятърът духаше в обратна посока, иначе сигурно щяхме да умрем от смрад. Докъдето поглед стига, се виждат черни говеда и кланици. Избрахме да пътуваме с кола, за да видим и някои забележителности по пътя. Сега съжалявам, че не взехме самолета. Да, наистина видяхме Силиконовата долина, университета Станфорд, но и много, много говеда. В един момент, за да се разнообразим, започнахме да си разказваме истории. Едуард се срещаше и пътуваше с какви ли не хора и затова разказите му се нижеха един след друг. Една от неговите истории, според думите му, е най-най интересна. Обещах, че само ще я чуя. Може и да е малко нечестно, но ще нарушя обещанието си. Ще го направя заради Стайнбек.

Един път с Едуард пътували семейство евреи. Те дошли в САЩ от Узбекистан. Попитах го какво значи узбекистански евреи, а той ми каза, че са вярващи фанатици. Живеят в Ню Йорк в свое затворено общество. Говорят елементарен английски език. Докато пътували, поучавали Едуард, какво е разрешено и какво не, според Библията. За да има мир и разбирателство, той се съгласявал с тях. И така чак до Лас Вегас, където узбекистанските евреи заедно с двайсетгодишният им син Аарон се настанили в стая с три легла, а Едуард бил сам в стая с две легла. Синът помолил Едуард да се премести при него, защото се чувствал неудобно да спи заедно с родителите си. Още по-неудобно се почувствал Едуард. Той, за разлика от него, работи и иска да спи спокойно. Аарон настоявал и Едуард отстъпил. Часът бил четири следобед, а температурата вън – четирийсет градуса. До шест часа вечерта имали време за отмора. След това – вечеря, разходка и така нататък. Когато останали сами, Аарон помолил Едуард да му освободи стаята за два часа. Искал да покани момиче по телефона. В Лас Вегас по улиците сутеньори на всяка крачка ти пъхат в ръцете картички с телефоните на жриците на любовта. Аарон побързал да обясни, че тръгвайки от Ню Йорк, си поставил няколко задачи, които трябвало да изпълни в Лас Вегас. Една от тях била да спи с проститутка, иначе щял да се изложи и да разочарова приятелите си. Едуард влязъл в положението му, но го помолил да го остави да поспи, а след вечеря ще му освободи стаята до полунощ. Аарон се съгласил и излязъл. Отишъл при родителите си и ги уговорил да се разходят до часа на вечерята. Така и направили. Аарон позвънил на горещия телефон, съобщил името на хотела, номера на стаята и зачакал. Сутеньорите проверили на рецепцията дали има такова лице в тази стая. Оказало се обаче, че тя е на името на някой си Давид – всъщност бащата на Аарон. Поръчката била анулирана. Аарон решил да поправи грешката. Позвънил на друг номер, дал същите данни, но този път от името на Давид, и зачакал. Съобщили му, че след двайсет минути ще има посещение. Хормонът вече лудо играел в главата на младежа и той побързал да влезе в банята, за да вземе студен душ и да се подготви за срещата. Цялата тази история се разиграва през месец август, най-горещия период в Лас Вегас. Господин и госпожа Давид не издържали на жегата и се прибрали бързо-бързо в хотела. Тъкмо се отпуснали пред телевизора, и някой почукал на вратата. Госпожа Давид отворила и какво да види? Някакво същество, цялото в татуировки, с обици на езика и веждите, дъвчейки дъвка, попитало за господин Давид. Той, уморен от жегата, погледнал полусънливо странното създание. „Създанието“ искало веднага да уточни дали и госпожа Давид ще вземе участие, защото тогава цената вече няма да е триста, а петстотин долара. Споменаването на думата „долар“ накарало господин Давид да отвори широко очи и да погледне по-ясно случващото се. В този момент вратата на банята се отворила и се появил младият Аарон, мокър, препасан с кърпа през кръста. Всички мълчали, но разбрали за какво става въпрос. Както каза Едуард, а той все пак в Русия е бил интелектуалец, получил се сюжет съвсем по чеховски. Настъпила развръзката. Госпожа Давид се тръшнала на канапето, господин Давид скочил от канапето, Аарон започнал да пелтечи. Проститутката се разкрещяла, искала си парите. След десет минути надвикване и ошашавяване, „съществото“ прибрало триста долара и напуснало мястото на действието през главния вход на хотела. Аарон се заключил отново в банята. Госпожа и господин Давид си мерели кръвното и четели Библията на глас.

До вечерта всичко утихнало и Аарон отишъл да спи в стаята на Едуард, а Едуард, както обещал, отишъл в казиното. Аарон повторил поръчката, вече с натрупан опит. Когато Едуард се върнал, го намерил заспал в леглото. Не след дълго чул Аарон да пъшка и да се върти неспокойно. Изведнъж скочил, запалил лампата и започнал да се облича. Оплакал се, че приститутката, която му пратили, била стара, грозна, гадна, тъпа и воняща. Искал да забрави всичко, което му се случило през последните няколко часа в Лас Вегас, и затова отивал в казиното. „Слава Богу“ – казал си Едуард и заспал, след като чул, че вратата се затворила. Не му било писано да спи дълго. Рано сутринта Аарон влязъл с гръм и трясък. Държал две бутилки шампанско. Зад него с доволни и религиозно смирени физиономии пристъпвали господин и госпожа Давид. Тази нощ Аарон бил спечелил осем хиляди долара, съвсем по холивудски.

Когато Едуард завърши разказа си, почти бяхме стигнали до Монтерей. Спря колата до пристанището и ни попита дали имаме интерес да разгледаме градчето. Не знам защо, но на мен Монтерей не ми беше съвсем непознат. По думите на Едуард това е едно безинтересно място – бивша военна база, където акостирал и Шести военноморски флот на САЩ. Има голям рибен пазар.

Дотук нищо интересно. Но нещо ме караше да не бързам. Ровех се из спомените си. Едуард явно не искаше да си губим времето в Монтерей. Аз пък още по-настойчиво исках да разбера поради каква причина това място е включено в маршрута. Като видя, че няма лесно да се отърве, Едуард каза, че тук е живял и творил един американски писател. Нарече го „един“, а не Стайнбек. Изведнъж нещата ми се подредиха в главата: – ... Дани, Големия Джо Портаджи, Пайлън... Монтерей... „Тортила Флет“...

Исках да остана в Монтерей. Исках да пия бира в Монтерей. Исках да дишам малко от въздуха на Монтерей. Исках да се върна в детството, когато за първи път четях „Тортила Флет“. Погледнах към Едуард, който доскоро с такъв патос ми разказваше своята безвкусна, блудкава и банална история за Аарон, и така между другото ми съобщи и за някой си Стайнбек.

– Решавай накъде да караме. Към центъра на Монтерей или да продължаваме директно за Сан Франциско – попита той.

– Карай на изток от рая – отвърнах.

Ръката му замръзна на стартера. Погледна ме учудено и усетих как американската му самоувереност се изпари. Прекарахме цял ден в Монтерей. Прекрасно градче, препоръчвам ви го. Дори и да не сте чели „Тортила Флет“, то ще ви накара непременно да я прочетете.

Когато се сбогувахме с Едуард, аз му пожелах един ден да напише своята американска история. Дано да я напише като един истински писател. Подарих му и заглавие: „Библия, секс, пари, Холивуд“.

Желая му успех! А и Холивуд му е подръка...

Pin It
Елена Пеева-Никифоридис
По професия Елена Пеева-Никифоридис е юрист. Завършила е юридическия факултет на Карловия университет в Прага с магистърска степен по международно право. От тридесет години живее в Гърция – живот на колела – и тук и там. Европейското образование, елинската култура и балканският манталитет са трите елемента, които изграждат мирогледа й за света.
Други статии от този автор

Посетители

96

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Помак писа Още
    Бегом да си пиеш... преди 20 часа
  • Атансов писа Още
    С "Г" или "К" фактите са... преди 2 дни
  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... преди 1 седмица
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... преди 2 седмици
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... преди 4 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... преди 4 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    На хората, които... преди 4 седмици
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... Понеделник, 13 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Началото на... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Книгата е... Неделя, 12 Юли 2020
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Големият номер в... Неделя, 12 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... Събота, 11 Юли 2020