1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

 

2019 01 Trifon

 

Благочестиви християни, отци и братя,

Името „Трифон“ означава тризвучие. И това сякаш обяснява факта, че за светеца се пее една песен на три гласа, които рядко и трудно си хармонират. Първият от тях, този който се чува най-ясно и най-отчетливо, но и едновременно с това звучи най-фалшиво, е гласът, пеещ за Дионис. Дали песента ще е за Бакхус или Загрей, Сабазий или Либер, дали ще разказва, че е роден един или два, или три пъти; дали ще е син на Зевс от Персефона, или – не; дали ще е гонен от титаните, дали ще сменя – подобно на Протей формите си и ще е ту лъв, ту бик, ту пантера, ту коза, така или иначе – това ще е персонажът, даващ началото на новия земеделски цикъл. Затова брумалии, вакханалии и дивотии от всякакъв порядък ще са така дълбоко заседнали в гърлото на балканския човек, че без митическа глътка вино, ще е трудно житото да покара и децата да се заченат. Защото в края на зимата трябва да се зареже старото, за да покълне новото и този празник да се превърне в ден на забравата. Та нали – ето сега, ще кажат някои – в началото на февруари се виждат първите филизи на новата пролет. Или – с две думи, като учи народното богословие: „нова булка – нов късмет!“ Неслучайно „февруари“ означава тръпка и ние – както християни, така и езичници – по това време на годината – подобно на мечките усещаме първите живителни тръпки след тежкия зимен сън.

Оттам и добре хармониращия с първи глас – втория – фолклорния. Откъде иначе ще дойде името „Зарезан“ и защо св. Трифон ще реже носа си? Бих казал, че има някаква контаминация или смесване на образи и историите около св. Симеон Богоприимец, когото ще честваме утре и вдругиден. За него преданието твърди, че бидейки един от седемдесетте преводачи на старозаветното писание, след като видял думите „девица ще зачене и ще роди син“, не повярвал и се наложило близо два века и половина да чака изпълнението на пророчеството. Оттам и утрешната молитва – която (между другото) чувате на всяка вечерня – „Нине отпущаещи раба своего, владико, по глаголу твоему с миром…“ Но това, че народът обича да смесва хора, събития, векове… това че фолклорното богословие е по-близо до Радичковата „Суматоха“, отколкото до Православието, не винаги е чак толкова страшно.

По-фаталното би било, когато и третият глас зазвучи фалшиво. Защото историята за живия човек, живял в Апамея, в средата на трети век, е важна. Важно е, че младежът от затънтения малоазийски град с чудото на молитвата или с чудна молитва излекувал дъщерята на император Гордиан[1]. И че – както и да се разказва историята – само за десетина години Римската империя коренно се променила. Императорът (тракиец от нашите земи) бил толкова впечатлен и възторжен, че се канел да обяви християнството за единствената законна религия. Богът на Трифон (както по онова време наричали Христос) ставал все по-обичан и все по-любим. Бедни и богати, римляни и хора от далечните провинции тръгвали след кръста. Ако така продължи още година-две, казвал Деций Траян, тази империя ще бъде не римска, а Христова. И точно поради тази причина, някъде в началото на 249 наследникът на Гордиан – Филип І Арабина, също християнин, бил жестоко убит. Новият император – Деций започнал най-жестокото гонение срещу християните. Заклел се, че до края на живота си ще промени света. Една от първите жертви на неговия режим бил свети Трифон. Само че (както би казал Тертулиян, един от философите на онова време): „кръвта на мъчениците се превърнала в семе и християните станали още повече“. Срещу силата на меча се изправила силата на вярата; срещу тайната на този век – тайната на Бъдещия. Малко са историческите извори за онова, което се е случвало по онова време, но исторически факт е, че след всеки убит християнин, поне трима езичници – виждайки чудото на светостта и мъченичеството, ставали също християни. За да бъдат убити и те. И да се умножи и преумножи броят им. Казват, Деций изпълнил клетвата си. Светът наистина се променил. Но императорът не понесъл това. Полудял и две години по-късно, в битка с готите, при Абритус, близо до днешния Разград, бил прободен с копие.

Тази история няма кой знае каква връзка с виното, но едва ли ще е излишно да знаете, че по онова време имало чутовно нашествие от марокански скакалци. Лозовите масиви на Амамея и на цала Фригия били заплашени от унищожение. Но свети Трифон се помолил и гадовете изчезнали. Казват, че в същата тази година фригийското вино било едно от най-хубавите. Съхранили го и след стотина години признали, че е божествено. Не че това е най-важното, но добре е да знаете за връзката между свети Трифон и виното.

Ако след десетина дни някой от вас разкаже за връзката между св. Харалмпий и меда, обещавам да почерпя с вино от древния Ахелой. Е, няма да е реколта 248, но няма да е лошо…

 

[1] Става дума за Гордиан ІІІ. Управлявал от 238 до 244 година

Pin It
Николай Петков
Николай Петков е роден през 1971 г. във Велико Търново. Учи едновременно българска филология, философия и богословие във Великотърновския университет. След дипломирането си преподава антична философия във философския факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". По това време написва книгите "Архе" (сборник за Антична и Средновековна култура) и "Божествените имена във философията на Прокъл Диадох". Защитава докторска дисертация в Шуменския университет, посветена на образа на пътя и пътуващия човек в българската възрожденска белетристика. През 2002 г. е ръкоположен от великотърновския митрополит Григорий и от края на 2003 г. досега е свещеник във Варненска епархия, в храм "Свети пророк Илия" в квартал Дивдядово, Шумен. Благодарение на неговите усилия храмът е изцяло реконструиран, а издигнатият от него дом прави дарение за църквата. Става особено популярен сред четящата българска публика с романите си "Стадионът на Старата госпожа" (2012) и "Кирил и Хипатия" (2013). Автор е на няколко стихосбирки, а под печат са два нови негови романа. Страстен пътешественик, той обикаля света надлъж и шир, ако може, понякога и на автостоп. За него писателят Деян Енев казва: "Николай Петков е от изчезналото коляно на енциклопедистите. Той разбира от философия, от богословие, от поезия, от градоустройство, от кварки, от иконопис, от вино, от шах, от футбол, от мистерии и загадки."
Други статии от този автор

Посетители

131

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... преди 5 часа
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... преди 17 часа
  • Златко писа Още
    Началото на... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Книгата е... преди 1 ден
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Големият номер в... преди 1 ден
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... преди 2 дни
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... преди 2 дни
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... преди 2 дни
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Пендо милий, ха укроти... преди 2 дни
  • Пендо писа Още
    Не съм сигурен, че... преди 2 дни
  • Пендо писа Още
    Да се публикуват... преди 3 дни
  • Вла Дунев писа Още
    Хаха, готин отговор,... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Хей, Влади, радвам се... преди 3 дни
  • Вла Дунев писа Още
    Златко, свалям ти... преди 3 дни
  • Златко писа Още
  • Гост писа Още
    Кой е илюстраторът? преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Сладур! преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Образцовите... преди 5 дни