1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)
Pin It

 

2015 04 religion

 

През последните години въпросът дали е необходимо изучаване на религия в училище периодично зазвучава или заглъхва. По времето на Народната република такъв проблем нямаше, както и не съществуваше дилемата как да се облекат децата, когато отиват на училище. Задължителното облекло може да е мрачен спомен за някого, но емблемата на гимназията даваше усещане за общност. Чак по-късно разбрахме, че между равните имало и по-равни, но това е отделна тема. И докато редица училища се връщат към школската униформа, то запознаването на учениците с религията се счита за несъществен проблем.

България е светска държава, в която християнската църква, другите вероизповедания и религиозни общности са отделени и не могат да влияят върху държавните органи. Страната ни се управлява въз основата на граждански, а не на религиозни норми. Не бива обаче да се забравя, че в Конституцията ни е записано – традиционното вероизповедание е източно-православното. Кой може да отрече, че запазването на българската нация, език и култура се дължи и на православната ни църква. И ако историята на християнството е част от световната история, то българската история е и история на православието.

Няма причина нашите умни и красиви деца, които завършват училище и знаещи по два-три езика се пръскат по света, да не познават основите на християнската етика. Да не знаят, че българинът св.Киприян – митрополит Киевски, Литовски и на цяла Русия е пренесъл православието и богослужението на църковно-славянски в Русия. Да не познават историята на българските манастири, традициите и значението на християнските празници. Да празнуват св.Патрик, Хелуин и св.Валентин, но да не знаят, че Ангеларий, Горазд, Кирил, Климент, Методий, Наум и Сава са българските светци – Седмочисленици.

Латинският глагол religare (възстановявам връзка, нещо изгубено) едва ли може да обясни думата „религия“, по-скоро подсказва за свързването на човека с нещо, което го превъзхожда. Представата, че хомо сапиенс е „венец и господар на природата“ е в наивните разбирания на отминали общества. Наивно е и представянето на Бог като старец, който седи върху един облак и пуска гръмотевици. Какво тогава? Човешката немощ и незнание от най-древни времена са довели до представата за висшата сила, която по невидим начин управлява космоса и човешките дела.

„Идеята за Бога трябва съзнателно да се признае от човека, защото в противен случай нещо друго става бог.“ – Карл Юнг

Неосъзнатата потребност на съвременния човек от религия води до крипторелигиозно поведение – елементарен мистицизъм, частни съвременни митологии, хибридни форми на идолопоклонство и пр. В обърканото съзнание на съвременния човек са смесени индобудистки вярвания за прераждането, неясни представи за скрито познание на тайни общества (езотерика), съшити безразборно кръпки от парапсихология, еврейска кабала, окултизъм и херметизъм. Съществува и рудиментарна религиозност, изпълнена със суеверия и разнообразни предразсъдъци, често наричана „народни традиции“. Християнските празници се представят като ритуални трапези, на които се изпълняват определени действия „за здраве и берекет“.

Атеизмът, бягството от Бога е също религия. На мястото на Бог се наместват партийни идеологии и обществени водачи, които запълват нуждата на човека от идеал и оправдание на постъпките му. Историята е пълна с вождове, довели немалко злини на човечеството. Историята помни екзалтираните площади, паради, портрети и войски.

Когато обсъждаме нуждата от познаване на религията в съвременното секуларизирано общество, би трябвало да си зададем въпроса – кое от моралните ценности на българските духовни водачи, просветители и културни дейци е излишно и бихме могли да изхвърлим и забравим? И ако думите скромност, честност, трудолюбие, милосърдност и стремеж към познание сега звучат архаично, то откъде нашите предци са ги научили и приели като ценности?

Християнската етика и нравственост са останали непроменени, неизменни повече от две хилядолетия, още от времето на Иисус и първите апостоли. Те са основните зидове, върху които е издигната сградата на съвременната европейска цивилизация.

Как са поставени нещата в другите държави? Сравнителният анализ на образователните им системи показва наличието на религиозно и морално ориентирано образование в почти всички държави, членки на Европейския съюз. В 22 страни е изработен стандарт и правила за изучаване на религия в държавните училища. Това е демократично право на всеки ученик, осъществява се със съгласието на родителите и е съобразено с духовните, нравствени, културни и религиозни традиции на неговото семейство. Разбира се, има и национални различия.

В Австрия, Гърция, Ирландия, Кипър, Румъния, Испания, Италия и Германия религията е задължителен предмет. Избираем предмет (задължителен или свободно избираем) е в Белгия, Литва, Люксембург, Малта, Словакия, Финландия, Хърватска, Полша, Португалия, Латвия и Естония. В някои страни обучението е многоконфесионално т.е изучава се предимно традиционната за страната религия, но учащите се запознават и с други световни религии и философско-морални системи – Норвегия, Швеция, Великобритания (без Северна Ирландия), Дания и Холандия. Във всички държави е възможен отказ на родителите и тогава детето изучава само светска етика и морал.

В най-голямата православна държава – Русия, учениците след четвърти клас избират между 6 учебни модула – православие, ислям, будизъм, юдаизъм, история на световните религии и светска етика.

Само България продължава да живее на острова на своето безхаберие. В най-старата европейска държава, люлка и пазител на християнството, на мястото на традиционното източно православие се наместват други религии, култове и секти. След атеистичния комунизъм вече 25 години общественото съзнание не е намерило път към корените на християнския морал. Либералният материализъм на новото време направи ценни арогантната простотия, агресивността, печеленето на пари, лъжата, корупцията.

В теологията се употребява думата „богобоязлив“. Човек, споделящ християнските ценности – честност, справедливост, скромност, благодарност, прошка. Той съзнава, че не бива да прави зло, защото ще му бъде потърсена сметка. Ако е успял да заобиколи, да наруши светските норми, то има и други по-висши морални и етични закони.

„Когато няма Бог всичко е позволено“ – Достоевски (Престъпление и наказание). Чувството за безнаказаност е родна сестра на агресията и престъпността.

Познаването на етичните норми на християнството е необходима част при изграждането на съвременния морал. Образованието на човека е не само придобиване на знания и професионални умения, то е духовно просвещение, формиране на ценностна система, познание за нашата православна култура и християнска просвета. Религиозната грамотност на младите хора ще ги направи по-толерантни, социално реализирани и ще ги предпази от влиянието на фундаментализма, от зловредни култове и секти.

В съвременната светска държава изучаването на религиозните обичаи и вярвания е право на всеки човек, което той трябва да осъществи по време на обучението си в българското училище – свободно, демократично и съобразно традициите на своята народност, етнос, семейство и по своя воля и желание.

Pin It
Любомир Калудов
Любомир Калудов (1953) е лекар със специалност хирургия и пластична хирургия. Началник на хирургична клиника в частна болница LIFEHOSPITALБургас. Специализирал в България, Чехия, Русия и Турция. Над 20 научни публикации в областта на хирургията. Издадени две книги със стихове и една с  проза. Публикации в електронни медии, периодични издания и сборници. Публицист. Статии в областта на музикалната критика. Носител на няколко национални литературни награди. Самостоятелна изложба по фотография в гр. Мачерата, Италия. Награда за фотография в гр. Кьолн, Германия. Любител археолог. Публикация на конгрес на БАН „Мегалитите на Балканите“.
Други статии от този автор

Посетители

109

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Plamen писа Още
    Разликата не е между... преди 1 ден
  • Пендо писа Още
    Търсачката на Николай... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    ... преди 2 седмици
  • Неорганизирани зидар... писа Още
    Златко, както виждаме,... преди 2 седмици
  • Николай писа Още
    На 2 пъти днеска , при... преди 3 седмици
  • Вяра Дочева писа Още
    Прекрасен пътепис! преди 3 седмици
  • Атанaсов писа Още
    Къде е Златко? Ценен... Понеделник, 17 Август 2020
  • Помак писа Още
    Бегом да си пиеш... Четвъртък, 13 Август 2020
  • Атансов писа Още
    С "Г" или "К" фактите са... Сряда, 12 Август 2020
  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... Четвъртък, 06 Август 2020
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... Сряда, 29 Юли 2020
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... Петък, 24 Юли 2020
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... Понеделник, 20 Юли 2020
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... Неделя, 19 Юли 2020
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... Неделя, 19 Юли 2020
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... Неделя, 19 Юли 2020
  • Златко писа Още
    На хората, които... Събота, 18 Юли 2020
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... Понеделник, 13 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Началото на... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Книгата е... Неделя, 12 Юли 2020
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Големият номер в... Неделя, 12 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... Събота, 11 Юли 2020