1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

 

Преди малко повече от три месеца – на 26 март, за да бъдем съвсем точни – направих нещо като публично изявление, в което се казваше следното:

 

2020 06 complete ass

 

Днес, 28 юни (два дни преди срока, който си дадох), цифрите изглеждат така:

 

2020 06 complete ass 2

 

Естествено, изводът от всичко това изглежда напълно неизбежен, поради което правя второто публично изявление, с което се обвързах тогава:

Признавам, че се оказах пълен задник по въпроса за коронавируса!

Започвам с неизбежното в случая заключение, но (както сигурно очакват онези от вас, които познават писанията ми, а значи и самия мен, малко по-отдавна), тази ситуация изведнъж ме захвърля в едно психическо състояние, което, ако и да нося на гърба си откак се помня, рядко ми се случва да преживея, поне с тази кристално ясна убедителност.

И това състояние е свързано – а всъщност доминирано от – усещането за някакъв вид преживяване, предусещане, предчувстване, за начините, по които се движат зъбните колела на живота, света, вселената. Едно без съмнение опасно, застрашително усещане – не по някакви други причини, а защото то много лесно може да запокити носителя си в дълбоката яма на някакъв вид самозвано гадателско, пророческо битие (нещо, което решително отказвам да приложа към себе си). Не, за гадателски или пророчески способности не говоря, нито пък дори се опитвам да мисля. Но въпреки това живея с ясното усещане и убеждение, че разполагам с достатъчно здрав човешки разум и сравнително остра интуиция, които ми позволяват да намирам пътя във всевъзможни заплетени житейски ситуации и да не губя кураж и спокойствие дори и там, където светът наоколо изведнъж е започнал да прилича на някакъв злостно разровен мравуняк.

Всъщност основният шаблон на поведението ми се върти – о, каква изненада! – около едно-единствено, доминиращо вътрешно усещане, и то е сравнително простичко: почти принципна съпротива, несъгласие, разграничаване, от нещата, които възприемам като „масови“. И това е така от първите и най-замътени детски спомени, та чак до днес. Човек би могъл да нарече този тип поведение с много имена – от простичкото „тъп инат“ до възвишеното „отказвам да приема…“ (края на човека, примерно), но реалността му не се променя ни най-малко от дефинициите или дори опитите за „вкарване в пътя“, на които, повярвайте, съм бил подлаган не веднъж и не два пъти в хода на живота си. Неспособността за съпреживяване на „масовостта“ е нещо, което най-вероятно има дълбоки, физиологически основания.

Ще спра тук, преди да съм се отплеснал в някакъв вид празно бърборене, но не и преди да направя неизбежното в случая, в сегашната житейска и световна ситуация, в която сме поставени всички, твърдение:

Реалните неща зад начините на поведение, които избрахме и продължаваме да избираме в тези толкова несигурни времена – като индивиди, като групи, като организирани или стихийни човешки маси – се оказват по неизбежност свързани с други неща, които се намират под повърхността на съзнанията ни, индивидуални или колективни – и тези начини на поведение НЕ СА еднакво достойни за разглеждане, оценяване и евентуално следване (отхвърляне).

Това е всичко за днес.

С приятелски поздрав,

Златко Енев

 

Pin It
Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Други статии от този автор

Посетители

84

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Румяна Илиева писа Още
    Първи трепети,една... преди 2 дни
  • ЙК писа Още
    Много добра статия с... преди 3 дни
  • Татяна Ангелова писа Още
        Четох коментара... преди 4 дни
  • Антон Миленков писа Още
    Съжалявам, но не го... преди 5 дни
  • Мартин Заимов писа Още
    Българите, имаме един... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Декарт, български... преди 5 дни
  • Кунев писа Още
    Много ликуване -... преди 5 дни
  • Люба Александрова писа Още
    А дали изпробването... преди 5 дни
  • Пендо писа Още
    Великолепният... преди 6 дни
  • Надежда Иванова писа Още
    Радвам се,че Албания... преди 1 седмица
  • Милен Радев писа Още
    Позволявам си да... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Това което се пише е... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    М-да. Комарът, кацнал... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Изключително съм... преди 2 седмици
  • красимир митев писа Още
    много поучително... преди 2 седмици
  • Кунев писа Още
    Бях в Немско няколко... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Благодаря, Ева! Много... преди 2 седмици
  • Евдокия писа Още
    Великолепен текст за... преди 2 седмици
  • Пендо писа Още
    Тръмп не е фашист и... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Все повече ме обхваща... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Надявам се да не... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Публикувам тук този... преди 3 седмици
  • Божидар Спасов писа Още
    E, бих искал да взема... преди 3 седмици
  • Момчил Дойчев писа Още
    Естестествено, че... преди 3 седмици
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Alexander...
    преди 4 седмици