1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

 Срещата с една саудитска жена е експеримент. Дали познатата ще ви даде мобилния си телефон за среща? Ще покаже ли тя лицето си при срещата? Може ли да се разговаря с нея без да се предизвикват зли погледи от страна на околните? Отговорите в консервативния Риад днес изглеждат учудващо по-различни отколкото само допреди няколко години. Една приятелка диктува без колебание номера си по телефона. Мъжете на съседната маса се преструват, че не зяпат, когато тя чуква чашата си с чужденеца. По време на разговора тя поправя черната си забрадка, косите й падат върху челото, климатичната инсталация духа отгоре, тя придърпва забрадката наляво, дясното ухо заедно с обицата се показва, тя отново го покрива, сега пък се показва част от врата й отляво. Малко след това тя отново завързва предателската забрадка, за секунди главата й остава непокрита. „Ако искате да узнаете нещо за бъдещето на Саудитска Арабия“, казва тя, „трябва да разговаряте с жените.“

Крал Абдалла бин Абдул Азис се опитва да обнови страната си, предпазливо, отгоре. Гигантската задача на Абдалла напомня – при всички различия – за перестройката на съветския генерален секретар Михаил Горбачов. В края на осемдесетте години той искаше да направи богатия на суровини Съветски Съюз способен на оцеляване след Студената война. Той проповядваше една модерност, която мнозина отхвърляха. Отварянето завърши с колапса на световната сила. Саудитска Арабия притежава най-големите петролни залежи в света, тя буквално се дави в пари, има младо и нарастващо население, но свръхконсервативните саудитци не желаят реформи. Виси ли и тук заплахата от разпадане? Или страната ще успее да се превърне в модерна сила?

Нещата зависят от това какво може и какво не може да прави саудитската жена. Досега саудитците разделяха с огромна енергия обществото си по полове. Жените, около половината от населението, засега не участват в обществения живот. Това е известно. Новото е, че саудитците вече открито говорят и пишат за това. Колкото по-силно е присъствието на жените, толкова по-успешни са реформите. И обратно.

Джумана ал-Шами е отворила лаптопа си в малко кафе в един от бляскавите молове в Риад. Журналистката заклеймява границите в саудитското ежедневие. „Почти винаги мъжете определят бариерите, но жените се превръщат в техни съучастници когато приемат всичко.“ Ал-Шами е висока, тя казва това много решително, сякаш би било по-добре човек да не се заяжда с нея. Бариерите пред жените, казва тя, много често биват издигани от най-обикновените саудитци. В началото на годината кралското правителство разреши чрез декрет на жените да пътуват без мъжки придружители. „Едно облекчение за пътуванията на работещите жени, но някои хотелски служители се заяждат по навик.“ Такива хора ал-Шами показва във вестника си. Изобличаването помага.

„Огледайте се наоколо“, казва Джумала ал-Шами в разкошния търговски храм. „Все повече жени не крият лицата си на обществени места.“ В ресторанта множество жени самоуверено влизат в отделението за неженени, където преди мъжете са били сами сред себе си. „Те седят на конференции между мъже и казват мнението си, често различно.“ Преди години беше немислимо да се показват по вестниците лицата на саудитски жени. Ако Financial Times предлагаше на читателите си рецензия на мюзикъла Кабаре, цензорите почерняха краката и ръцете на танцьорките във всеки вносен екземпляр. „Днес вече по саудитската телевизия се появяват първите модераторки“, казва Джумана. Един телевизионен преврат в страна, в която досега ставаше дума не толкова за гледането, колкото за не-гледането.

Но простата видимост не е достатъчна. Къде имат нещо да кажат жените? На този въпрос се отговаря най-лесно по местата, на които избрани саудитци от няколко години насам имат право на глас. Съветът Шура се събира в една ниска сграда на края на Риад. Около нея се виждат палми, постоянно поливана тревна площ, контролни пунктове. Вътре – безкрайни объркващи коридори. Нура ал-Юсеф, покрита с черна забрадка и шал от ефирна материя, засега взима участие в заседанията на съвета само със заседателен глас – защото е жена. Но гласът на професорката по икономика се цени в този комитет, който предлага закони на правителството и постепенно се превръща в първата истински контролираща инстанция в историята на Саудитска Арабия. „По време на последната сбирка на съвета Шура един от министрите беше разпитван много строго“, разказва Нура ал-Юсеф със сдържано задоволство. „Толкова строго, че се зачерви и започна да крещи.“

Шурата има мощни съюзници. Самият крал Абдалла насърчава тази арабска форма за търсене на сметка. А през март той застана пред съвета и обясни своите реформаторски планове. Оттогава насам смелостта на членовете на Шурата нараства, те се осмеляват да конфронтират управляващите с жалби от страна на населението. Накъде води всичко това? „Към откритост и свободен разговор за самите нас“, казва Нура ал-Юсеф. Едно елитно удоволствие? „Не само“, казва тя. „Крал Абдалла приканва хората към национален диалог.“ Това е един вид пазарен площад на говоренето, огромна конференция, „където се срещат сунити и шиити, където религиозни екстремисти седят в едно и също помещение с либерали, където се дискутира върху въпроси, засягащи жените, младежта, работата, толерантността и възпитанието.“

Саудитска Арабия не е демокрация, но кралят се обръща за съвет към племената и хората. Това постепенно прераства в национално-терапевтичен разговор с бюрократите, които винаги са правили нещата именно по един, а не по друг начин, и с гражданите, за които всичко преди е било по-добре, отколкото може да бъде някога занапред.

„Жените си стоят вкъщи. Или учат литературни глупости.“

Перестройката на Горбачов започна по много подобен начин. Нередностите във вкаменения Съветски Съюз бяха изложени на показ, за да се принуди към движение една съпротивяваща се бюрокрация. Вторият лозунг на Горбачов беше Гласност, с което се имаше пред вид преди всичко отварянето на пресата. Абдулла също използва свободата на мненията за преобразяване на държавата, за да притъпи съпротивата на консервативните висши чиновници и обикновените хора. Свободната реч легитимира неговите реформи.

Огромни кутии от бетон и стъкло стоят от двете страни на нажежената от жегата улица, която води към летището. Вестник Ал-Риад е барикадиран като министерство, с противотанкови препятствия, бодлива тел, леки танкове. Саудитска Арабия е цел за терористите. Главният редактор Абдулмохсин Адауд е затъмнил прозорците към улицата, ония навътре гледат към просторни зали и остъклени офиси. Той гордо разказва за своята серия в Ал-Риад, която трябва да въздържа религиозните младежи от това да се втурват в Джихада в Ирак или Афганистан. „Ние пишем за борци, които се завръщат обратно като инвалиди, за нови вярващи, които вече не искат да се бият, за мъртвите.“ За всичко това по-рано не е можело да се спомене и дума. Табу-зоните се стесняват, правителството вече почти не се намесва. Изключването на жените от обществото, грешките на министрите, безпокойствата, предизвиквани от пазители на добродетелите – тези теми вече са определящи в неговия вестник. „В Интернет и без това се коментира всичко.“ Понякога обидените читатели пишат: „защо печатате всичко това?“

Но един от колумнистите от Ал-Риад намира саудитската гласност за недостатъчна. „Ние се забавляваме с приказки във време, в което светът около нас се клати, в което Иран е във възход, а Близкият Изток изпада във все по-дълбока криза“, кара се Рашид ал-Фаузан. Той е колумнист, но същевременно притежава търговска кантора за текстил, недвижимо имущество и хранителни продукти. Писане и бизнес, това не е необичайна комбинация за хора, които искат да се издигнат в саудитското царство. Ал-Фаусан търси спешно способни саудитски сътрудници – секретари, счетоводители, маркетингови специалисти. „Не мога да ги намеря, къде е грешката?“, пита той и отговаря: „в системата на възпитание!“ Училищата и университетите преподават религия и само религия. А освен това най-вече история и литература. „Празни приказки!“, пени се ал-Фаузан, „аз имам нужда от икономисти и инженери, които да идват навреме и високо мотивирани в офиса.“ Той иска да види в кантората си саудитски жени. „Но не мога да ги намеря. Или си стоят вкъщи, защото не им е разрешено да пътуват с кола до работа, или са следвали литература.“

В малките съседни страни, оплакват се някои, промените се случват по-бързо

В това се състои голямата разлика в сравнение с перестройката на Горбачов. В Съветския Съюз имаше инженери и икономисти колкото поискаш, но прогнилата икономика не намираше приложение за тях. Саудитска Арабия процъфтява, но разполага с прекалено малко хора, които умеят да работят добре. Горбачов се измъчваше от ниски цени на петрола и празни каси, Абдала гледа пълни сейфове при рекордни цени на петрола. Съветските градове и индустриални комплекси се разпадаха, докато Саудитска Арабия строи блестящи градове направо от нищото. Съветските професори търгуваха по битпазари, за да оцелеят, докато саудитските учители могат да очакват много нови и високо модерни университети и училища. Десет милиарда долара са подготвени само за партньорства с добри западни университети. Днес в саудитските университети учат не по-малко жени, отколкото мъже. Но засега само малко жени намират пътя от семейството към работа, казва ал-Фаузан. Мнозина учители са зле образовани, уволненията са невъзможни – а учебните програми всичко друго, но не и модерни.

Това биха искали да променят модерните саудитци. Богати семейства са създали нещо като работна консултация и посредничат между бизнесите и жените, които желаят да работят. Други строят частни училища, в които се преподава религия, но също и физика, информатика, биохимия. Нура ал-Юсеф е измислила нещо съвсем особено.

В горещия прахоляк на едно от предградията тя осъществява една своя стара мечта. Един университет за жени, който предлага нещо повече от религия и литература. Проектът е революционен в тази страна, където допреди шест години единствено министерството на религията можеше да определя какво може да учи една жена. И той дава отговор на въпроса: Как могат жените да достигнат до добри позиции, за да имат реално право на глас? „Ние ще изучаваме чужди езици и природни науки“, казва ал-Юсеф, „Основните акценти ще лежат в областите на икономиката, бизнеса и правото.“ Това трябва да стане един от престижните университети в страната – с първокласно оборудване и представителни професори. Тя се смее, но знае: за Саудитска Арабия през този кампус ще води един от пътищата към модерността.

Пита се само колцина ще пожелаят да го поемат. Повече свободи, повече отлични училища, повече работни места – това е надбягване с открит финал в една страна, в която всяка жена ражда средно повече от пет деца. Нура ал-Юсеф вярва в саудитския успех и го живее. Преди кратко време националният икономически съюз избра своя директорат, разказва тя. „Кандидатствах без особени надежди.“ Ал-Юсеф получи втория по големина брой на гласовете и стана вицепрезидентка на влиятелния съюз.

Не всички са толкова търпеливи. Журналистката Джумана ал-Шами търси в Интернет обяви за жилища. Да, тя се радва на прогреса в Саудитска Арабия. Но нещата в огромната страна според нея се развиват прекалено бавно. „Нашите малки съседи са по-бързи, по-умни, по-динамични.“ Още през тази година тя възнамерява да се пресели – от Риад в Дубай.


Източник

Pin It
Михаел Туман
Михаел Туман ръководи редакцията за Близкия Изток на немския вестник Die Zeit в Истанбул и пише за арабския свят, Турция, централна Азия и бившия Съветски Съюз.
Други статии от този автор

Посетители

120

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Plamen писа Още
    Разликата не е между... преди 3 дни
  • Пендо писа Още
    Търсачката на Николай... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    ... преди 3 седмици
  • Неорганизирани зидар... писа Още
    Златко, както виждаме,... преди 3 седмици
  • Николай писа Още
    На 2 пъти днеска , при... преди 3 седмици
  • Вяра Дочева писа Още
    Прекрасен пътепис! преди 3 седмици
  • Атанaсов писа Още
    Къде е Златко? Ценен... Понеделник, 17 Август 2020
  • Помак писа Още
    Бегом да си пиеш... Четвъртък, 13 Август 2020
  • Атансов писа Още
    С "Г" или "К" фактите са... Сряда, 12 Август 2020
  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... Четвъртък, 06 Август 2020
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... Сряда, 29 Юли 2020
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... Петък, 24 Юли 2020
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... Понеделник, 20 Юли 2020
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... Неделя, 19 Юли 2020
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... Неделя, 19 Юли 2020
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... Неделя, 19 Юли 2020
  • Златко писа Още
    На хората, които... Събота, 18 Юли 2020
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... Понеделник, 13 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Началото на... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Книгата е... Неделя, 12 Юли 2020
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Големият номер в... Неделя, 12 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... Събота, 11 Юли 2020