1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

 

2020 03 Corona S Korea

 

Когато Су И-Джън разглежда най-новите статистически данни за коронавируса, той не може да не се чувства горд. Само с 59 потвърдени случая и един смъртен случай от неделя, Тайван успява да избегне появата на голямо огнище на заболяване като онова, което парализира съседния Китай. Освен това, че повечето хора в градския транспорт носят маски, животът продължава както обикновено.

Опитът днес е в ярък контраст с преживяното през 2003 г., когато проф. Су, по онова време директор на Тайванските центрове за контрол на заболяванията [CDC], е бил начело на битката за овладяване на Тежкия остър респираторен синдром [SARS], който беше оказал пагубен ефект върху страната.

Освен това настроението в Тайван драстично се различава от чувството за паника и объркване в Европа и САЩ, където идването на пандемията е изненада за мнозина.

„Ситуацията в други страни сега прилича на онази, в която се намирахме ние през първите няколко седмици от разпространението на SARS в началото на 2003 г.“, казва проф. Су. „Не сте подготвени, нямате опит.“

Добрата новина за западните правителства, които сега борят да се справят, е, че мерките, които Тайван и други азиатски страни са взели през последните три месеца, действително забавят и дори притъпяват въздействието на болестта.

Ранните ограничения за пътуване, агресивното тестване, преглеждането на контактите и строгите правила за карантина са от решаващо значение. Универсалните здравни грижи, ясните структури за управление на общественото здравеопазване и проактивната комуникация за привличане на населението към подкрепа на мерките, също са помогнали.

Тези политики са успели да ограничат разпространението на вируса в Тайван и Сингапур, и да намалят или забавят процента на заразяване в Южна Корея, Хонконг и Япония.

Макар че Световната здравна организация предлага на други държави да се учат от Китай, който тя похвали за „може би най-амбициозното, бързо и агресивно усилие за борба с болестта в историята“, някои здравни експерти смятат, че демокрациите на Азия, като Тайван и Южна Корея, може би са по-добри модели за управление на епидемиите в западните страни, предвид различния характер на китайската политическа система.

„Един от най-важните фактори за успеха на нашия отговор е прозрачността“, казва Чанг Шан-Чуен, водещ експерт по инфекциозни заболявания и председател на експертния съвет към Централния център за управление на епидемиите, който управлява отговора срещу епидемията на Тайпе [столицата на Тайван]. „В авторитарната система на [Китай] всеки гражданин ще остане у дома, когато му бъде наредено. Но това е нещо, което не може да бъде постигнато лесно в свободните и демократични страни.“ 

Лошата новина за западните правителства обаче е, че един от жизненоважните компоненти на азиатския отговор не може да бъде възпроизведен лесно. Подходът в региона е оформен от травматичните спомени от други скорошни епидемии – най-вече SARS – което означава, че правителствата са по-добре подготвени да реагират бързо и енергично, а населението е много по-склонно да им сътрудничи.

Лейхан Ю, експертка по корейска история и култура в Корейския университет, казва, че опитът от SARS и други скорошни епидемии, както и осъзнаването на бързината на разпространението на коронавируса в Китай, е внушило „чувство за неотложност“ и придържане към „социалните мерки“ в цялата страна.

„Тъй като в Южна Корея вече беше имало такива видове епидемии, те знаят какъв вид стъпки трябва да предприемат и колко сериозна е опасността“, казва тя. „Ако я сравним със Съединените щати, които не са били истински изложени на подобни неща, поне от дълго време насам, то отговорът там е съвсем различен.“

За Южна Корея, азиатската страна, която претърпя най-голямото избухване на епидемията извън Китай, тестването на възможно най-много хора беше ключов елемент в стратегията за борба с коронавируса.

В мобилните места за тестване служители, облечени в бели предпазни костюми, се навеждат над преминаващите автомобили, за да вземат проби от водача и пътниците. Резултатите от тестовете се връщат за броени часове и спомагат за намаляване на струпванията и излагането на замърсявания в болниците.

Още по-повсеместни са предупрежденията, които проблясват по екраните на смартфоните, информиращи хората за нови инфекции в близките до тях зони, както и телевизионните програми на здравни служители, излъчвани два пъти дневно, с които се представят усилията по ограничаването. Фокусът върху открита комуникация, съчетан с онлайн система за проследяване на заразените хора, помага допълнително за ограничаване на разпространението на вируса.

Подходът изглежда работи. Южна Корея беше зашеметена в края на февруари, след като групата от  случаи, свързани с Църквата на Исус в град Шинчонджи, една квазихристиянска секта, доведе до повишаване броя на заразените до над 5000 в течение на 10 дни (от по-малко от 50 преди това). Днес, 270 000 тестове и безброй предупреждения и пресконференции по-късно, броят на новите ежедневни случаи е намалял от повече от 900 в пиковия момент, до 76 в неделя, като заразени са общо 8 162 души.

Страната все още не е извън опасност – 100 случая, открити в един телефонен център в Сеул миналата седмица, накараха здравните служители отново да настръхнат пред опасността от откриване на други засегнати групи. Но досегашният успех показва, че от предишната епидемия на Близкоизточния дихателен синдром [MERS] са извлечени трудни уроци. (Тогава бяха заразени 185 и починаха 38 души, в резултат на което през 2015 г. се стигна до обществена паника).

През юни същата година специален комитет на СЗО порица Сеул за редица критични недостатъци, включително липса на осведомяване за вируса както на здравните работници, така и на широката общественост, лоши мерки за контрол на инфекциите в болниците и заразени пациенти, които не са били изолирани.

Джегал Донг-Ук, професор по лабораторна медицина в сеулската болница Сейнт Мери към Католическия университет в Корея, казва, че оттогава насам много болници са били оборудвани с отделения за контрол на инфекции и помещения с отрицателно налягане, които се използват за изолиране на заразени пациенти. Насоките за борба с инфекциозните заболявания в страната също са преработени, като хората с респираторни симптоми са съветвани първо да посетят специализирани скрининг-центрове, а не болници.

Избухването на Mers e разкрило и липсата на достъп до адекватни комплекти за тестване, което е довело болниците до невъзможност се справят с нарастващия брой на съмнителни случаи.

Хонг Ки-хо, служител на Корейското дружество за лабораторна медицина, казва, че е въведена нова регулаторна система за бързо одобрение на новоразработените комплекти за тестване, когато страната е изправена пред заплахата от извънредни ситуации, като избухване на епидемии.

„Една от компаниите, които познавам, се нуждаеше от само две седмици за разработване на тестови комплекти [по време на коронавирус-епидемията]. Тази скоростна разработка и употреба е възможна благодарение на приемането на новата система за одобрение при спешни ситуации“, казва г-н Хонг.

Извън последователите на църковната секта, които са представлявали повече от половината от случаите в Южна Корея, общественото придържане към най-наложителните защитни мерки като носенето на маски, използването на дезинфекциращи средства и ограничаването на контактите между хората е почти универсално, което не води до нужда от прилагане на стриктни мерки от страна на правителството.

Това, че населението е било готово да спазва мерките за стриктен контрол, се е оказало от решаваща важност и в Япония. Начинът, по който правителството не успя да се справи с провалената карантина на  круизния кораб „Диамантна принцеса“ и политиката му за тестване на сравнително малко хора бяха подложени на силна критика. Но експертите твърдят, че именно социалните и културни норми, които налагат самодисциплина и подчинение пред официални напътствия, са една от причините Япония досега да е успяла да ограничи броя на инфекциите.

„[Тук] съществува социална норма, че човек не трябва да създава проблеми на другите“, казва Казуто Сузуки, експерт по международна политика в Университета Хокайдо. „Ако не се грижите за себе си и се разболеете, това се приема като причиняване проблеми на останалите хора.“

Епидемията на коронавируса доведе до строга употреба на дезинфекционни средства и миене на ръцете, но ако не носите маска в метрото, това би довело до незабавно неодобрение.

Манията за носене на маски в Япония предшества Covid-19. Продажбите са избухнали по време на епидемията от свинския грип H1N1 през 2009 г. Очаква се през тази година продажбите на маски за домакинствата да достигнат 35 млрд. йени (330 млн. Долара), надминавайки пика от 34 млрд. за 2009 г., според изследователската фирма Фуджи Кейзай.

Правителството на Хонконг е било едно от най-инициативните. Градът е спрял всякакво преподаване, затворил е повечето обществени заведения и е разпоредил на жителите да избягват събирания, когато броят на потвърдените случаи на коронавирус беше още под 20.

За да се проследят потенциалните горещи точки в града, Хонконг използва специален полицейски „суперкомпютър“, който обикновено се използва само за разследване на сложни престъпления, след като е бил успешно приложен и по време на Sars-епидемията. Здравните власти редовно актуализират електронна карта, на която се показва в кои сгради живеят или са отсядали за последно пациенти с Covid-19.

Жителите строго следват експертните съвети да мият ръцете си и да носят маски, тъй като спомените за SARS, отнели в града почти 300 живота, са още свежи в съзнанието им.

Но уроците от SARS не са довели никъде до толкова голяма разлика [в реакциите], колкото в Тайван. При епидемията от SARS тук са починали седемдесет и трима души, но в резултат на международната изолация, изисквана от Китай, страната е била оставена до голяма степен да се оправя сама.

След като епидемията на SARS отмина, проф. Су – който тогава е бил директор на тайванския CDC – e прекарал няколко месеца в САЩ, за да проучи тамошните процедури, преди да се върне в началото на 2004 г., за да преработи цялата здравна система в Тайван.

Островната държава е засилила капацитета си, като е добавила десетки лекари към персонала на CDC, открила повече от 1000 стаи с отрицателно налягане в болниците, както и множество лаборатории за инфекциозни заболявания, където могат да се извършват вирусни тестове.

„Преди това такива тестове се извършваха само от CDC, но по време на епидемия те не могат да се справят. Така че чрез откриване на лаборатории на договорна основа в различни медицински центрове, днес вече можем да тестваме по 2400 души на ден и лесно да разширим този капацитет само чрез добавяне на нови хора“, казва проф. Су.

Освен това Тайван е изградил логистична система със запаси от основни артикули – включително и инвентар от 40 мил. хирургически маски.

Но най-големият ефект се е получил в политическата сфера – и това в страна, в която политиката обикновено е също толкова партизанска, колкото и във Вашингтон. След честите кавги и напрегнатото общуване между централните и местните власти по време на епидемията от SARS, проф. Су е създал уникална структура на управление: специалистите по инфекциозни болести в медицинските центрове в Тайван са подчинени на орган, наречен Централен център за управление на епидемиите, който се управлява от CDC. Председателят на тази експертна група има еднакъв ранг с правителствените министри. Медицинските специалисти и правителствените служители казват, че структурата помага да се преодолеят политическите напрежения и да се осигури бърза реакция.

Чрез задълбочени законодателни промени Тайван е създал правна основа за ограничаване на гражданските свободи при епидемии, и позволява да се налагат глоби на онези, които нарушават карантинните правила.

Всички тези реформи са били тествани по време на епидемията от грип H1N1 през 2009 г. „Това ни позволи да открием нещата, които не работят, и оттогава бяха направени много изменения“, казва проф. Чанг.

Сегашната епидемия за пръв път е поставила системата на цялостно изпитание – и, както изглежда до момента, Тайван се справя много успешно. Въпреки че има по-чести контакти с Китай от почти всяка друга страна, тъй като над един милион от гражданите му живеят или работят там, а през миналата година островът е бил посетен от над 2,7 милиона китайци, в момента Тайван е на 50-то място в света по потвърдени случаи на коронавирус.

Тайпе е бил отрано предупреден за огнището в Ухан. В края на декември здравните служители са започнали да проверяват пътниците на полети, пристигащи от китайския град, преди да им позволят да слизат. На 23 януари – когато започна блокирането в Ухан – Тайпе е спрял всички полети до и от града, забранил на жителите на Ухан да влизат в страната и наложил ежедневен здравен мониторинг на хората с респираторни симптоми, пристигащи от всяка точка на Китай.

На 26 януари Тайван е станал първата страна, която е забранила на всички китайски граждани да пристигат на нейна територия.

Отделите за имиграция и здравно осигуряване са свързали базите си данни, което позволява на правителството да открива хората с по-висок риск от инфекция. И докато се е събирала все повече информация за пътищата на предаване и периодите на инкубация, Тайпе е затегнал изискванията за карантина. Освен това контролната мрежа е била разширена чрез тестване за коронавирус на пациенти с респираторни заболявания, които са дали отрицателни тестове за грип – една инициатива, която е разкрила първите местни предавания на болестта и е помогнала за спирането им още преди да се да се стигне до масово разпространение.

Международните експерти оценяват високо взетите мерки. „Тайван е пример за това как едно общество може да реагира бързо на кризата и да защити интересите на гражданите си“, заключава група американски учени в  документ, публикуван по-рано този месец.

Изглежда обаче, че западните правителства не са обърнали особено внимание. „Може и да има здравни експерти, които се надяват, че можем да им помогнем при тестването“, казва проф. Чанг. „Но по отношение на управлението на общественото здравеопазване никой не се е свързвал с нас за съвет.“

Сингапур: досега в града-държава няма случаи на смърт от коронавирус

Въпреки че е една от първите страни извън Китай, засегнати от коронавируса, в Сингапур все още не е регистриран нито един смъртен случай.

В града-държава с население от 5,7 милиона души има 226 потвърдени случая, около половината от които са се възстановили напълно и са изписани от болниците. Тринадесет остават в критично състояние в интензивните отделения, докато 121 пациенти са вече стабилни или се подобряват.

Експертите твърдят, че липсата на смъртни случаи в Сингапур може да се обясни с факта, че повечето заразени лица са на възраст под 65 години.

„Щом само здравната система бъде тласната до границата на колапса, както се случи в Италия, броят на смъртните случаи нараства“, казва Дейл Фишър, професор по инфекциозни заболявания в Националния университет в Сингапур. „Това [което постигаме тук] със сигурност не е магически трик. Ние просто следим случаите, грижим се добре за тях, за щастие мнозина от тях бяха млади и имаме силни интензивни отделения“.

Ой Енг Йонг, заместник-директор на зараждащата се програма за инфекциозни заболявания в Медицинския университет на Националния университет Дюк в Сингапур, добавя: „Тъй като всички, които се нуждаят от уред за дишане или друга медицинска помощ, имат достъп до [тях], ние не сме били претоварени.“

Ясните послания от страна на правителството са област, за която анализаторите казват, че САЩ и Европа могат да се учат от Сингапур. Строгите наказания за неспазване на също толкова строгите правила също са помогнали за ограничаване на заразяванията.

Подходът е силно повлиян от избухването на SARS през 2003 г., при което на острова са починали 33 души. Подготовката е била ускорена веднага след като е започна да пристига информация от Ухан – включително и създаване на лабораторни капацитети за масови тестове.

Повечето развити страни имат технологията за разработване на тестове, казва проф. Фишър. „Най-голямата разлика е, че ние просто ги направихме.“

Източник

Pin It

Посетители

67

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Благо писа Още
    Позволихме да ни... преди 5 часа
  • Павлов Д. писа Още
    Хайде още един... преди 17 часа
  • Златко писа Още
    Не разбирам всички... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Zlatko Enev...
    преди 1 ден
  • Галина писа Още
    Не мога да харесам,... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Благодаря, Роби! ... преди 2 дни
  • Роберт Леви писа Още
    След като прочетох... преди 2 дни
  • Доника писа Още
    Другите страни са на... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Колкото и странно да... преди 3 дни
  • Valpet писа Още
    Благодаря на г-н Енев... преди 3 дни
  • Биляна писа Още
    Благодаря и аз.... преди 3 дни
  • Съгласен писа Още
    "Нека" е като "дано".... преди 4 дни
  • асен писа Още
    Умен човек. Дали знае... преди 4 дни
  • безкоронен писа Още
    има само Един който... преди 4 дни
  • Росена писа Още
    Много смислен, по моя... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Шансовете за... преди 1 седмица
  • Christo Dimitrov, Ph... писа Още
    Каквито и да са били... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Как да не се сети... преди 1 седмица
  • Павел Павлов писа Още
    Най-важният въпрос е... преди 1 седмица
  • Павел Павлов писа Още
    Не виждам прилика на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Във Фейсбук вече съм... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Добре де, нека... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Забележете, не... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ок, благодаря ти. Ако... преди 2 седмици
  • Биляна писа Още
    Масовата психоза е... преди 2 седмици