1 1 1 1 1 Оценка 100% (1 гласуване)
Pin It

 

2020 03 Corona Italy SK

 

Две страни – два различни подхода

В Италия са ограничени движенията на милиони хора и повече от 1000 души вече са починали от коронавируса. В Южна Корея, засегната от болестта приблизително по същото време, под карантина са само няколко хиляди, а са починали само 67 души. Докато вирусът се разпространява по целия свят, историята на тези две огнища на разпространение илюстрира ползите и недостатъците от различните подходи към епидемията.

Непрактично е да се тества всеки потенциален пациент, разбира се. Във всеки случай, освен ако властите успеят да намерят начин да видят колко широко е разпространена инфекцията, блокирането е най-добрият им отговор.

Италия започна широко тестване, след което стесни фокуса, така че сега властите не са принудени да обработват стотици хиляди тестове. Но това си има определена цена: Те нямат ясен поглед върху ситуацията и, за да овладеят болестта, се опитват да ограничат движението на цялото население (около 60 милиона души). Дори папа Франциск, който има настинка и изнесе своята неделна проповед по Интернет, каза, че се чувства „заключен в библиотеката“.

На хиляди километри разстояние – в Южна Корея – властите изпробват друга стратегия срещу епидемия с подобни размери. Те тестват стотици хиляди хора за инфекции и проследяват потенциалните носители с упоритостта на детективи, използвайки мобилни телефони и сателити.

И двете страни имаха първите си случаи на болестта в края на януари. Оттогава насам Южна Корея съобщи за 67 смъртни случая от близо 8 000 потвърдени случая, след като тества над 222 000 души. За разлика от това, Италия е имала 1 066 смъртни случая и е идентифицирала повече от 15 000 случая, след като е извършила над 73 000 тестове върху неуточнен брой хора.

Епидемиолозите казват, че не е възможно числата да се сравняват директно. Но някои твърдят, че драстично различните резултати имат важно значение: Агресивното и продължително тестване е мощен инструмент за борба с вируса.

Джеръми Конандик, старши сътрудник в Центъра за глобално развитие във Вашингтон, заяви, че обширните тестове могат да дадат на страните по-добра представа за степента на развитие на епидемията. Когато тестовете в дадена страна са ограничени, казва той, властите трябва да предприемат по-решителни действия, за да ограничат движението на хората.

„Не съм привърженик на принудителните ограничения на движението“, казва той. „Китай направи точно това, но той е в състояние да го направи. Страната има население, което ще се съобрази с разпоредбите.“

Демокрациите на Италия и Южна Корея са полезни и показателни примери за страни като Америка, които имат проблеми със създаването на системи за тестване и изостават със седмици след кривата на инфекцията. Засега в Япония и в частност САЩ все още не се вижда пълния мащаб на проблема. Германия не е имала значителни ограничения при тестването, но канцлерката Ангела Меркел предупреди в сряда, че тъй като има вероятност 60% до 70% от населението да бъде заразено, единственият вариант е ограничаване на движението.

В Южна Корея, която има малко по-малко население от Италия – около 50 милиона, има около 29 000 души, които са се подложили на самокарантина. В страната е наложено блокиране на отделни съоръжения и поне един жилищен комплекс е силно засегнат от инфекцията. Но засега не са отрязани цели региони.

Сеул казва, че се основава на поуки, извлечени от избухването на една подобна епидемия – Близкоизточният респираторен синдром (MERS) през 2015 г. и работи за осигуряване на възможно най-много информация за обществеността. В страната е започната мащабна програма за тестване, включваща хора, които имат много леко заболяване или може би дори нямат симптоми, но които може и да са в състояние да заразят други.

Това включва прилагането на закон, който предоставя на правителството широки правомощия за достъп до данни: кадри за видеонаблюдение, данни за проследяване на GPS от телефони и автомобили, транзакции с кредитни карти, информация за влизащите в страната лица и други лични данни на хора, за които е потвърдено, че имат инфекциозно заболяване. След това властите могат да направят част от информацията публично достояние, така че всеки човек, който може да е бил изложен (а също и най-близките му, както и членовете на семейството), може да се подложи на тест.

Освен че помага да се открие кой точно да бъде тестван, системата, управлявана въз основа на големи масиви от данни, помага на болниците да определят набора си от пациенти. Хората, тествани положително, се поставят в състояние на самокарантина и се наблюдават дистанционно чрез приложение за смартфон или се проверяват редовно чрез телефонни разговори, докато стане достъпно съответно болнично легло. Когато е на разположение легло, линейка взема човека и го/я отвежда в болница със стаи за изолация. Всичко това, включително хоспитализацията, е безплатно.

Стратегията на Южна Корея не е перфектна. Въпреки че повече от 209 000 души са тествани отрицателно, все още се очакват резултатите на около 18 000 други. Наличието на такава информационна пропаст означава, че има вероятност да има много повече случаи. Скоростта на новопотвърдените случаи е спаднала след пика в средата на февруари, но най-голямата проверка на системата все още предстои, докато властите се опитват да проследяват и удържат появата на нови големи групи от заразени хора. Южна Корея не разполага с достатъчно защитни маски – в ход е нормиране на разпределението им – и се опитва да наеме по-обучен персонал, който да обработва тестовете и да картографира случаите.

А освен това целият този подход идва на цената на жертване на някаква част от поверителността на личната информация. Системата на Южна Корея е натрапчива задължителна мярка, която зависи от това хората да се откажат доброволно от нещо, което за мнозина в Европа и Америка е сред основните права на личния живот. За разлика от Китай и островната държава Сингапур, които също използват подобни методи, Южна Корея е голяма демокрация с население, което бързо протестира срещу политиките, които не харесва.

„Разгласяването на информация за пациентите винаги е свързано с проблеми, касаещи  неприкосновеността на личния живот“, казва Чой Джеук, професор по превантивна медицина в Корейския университет и висш служител в Корейската медицинска асоциация. Разкритията „трябва да бъдат строго ограничени“ до данни за движенията на пациентите и „не трябва да се отнасят до тяхната възраст, пол или работодатели“.

Традиционните стратегии като затваряне на засегнатите райони и изолиране на пациенти могат да бъдат само умерено ефективни и могат да създадат проблеми в отворените общества, казва заместник-министърът на здравеопазването и благосъстоянието на Южна Корея Ким Ганг-Лип. Според опита на Южна Корея, каза той пред журналисти в понеделник, блокирането означава, че хората участват по-малко в проследяването на контактите, които може да са имали. „Подобен подход“, каза той, „е ограничен, принудителен и негъвкав.“

Италия „на границата“

Италия и Южна Корея са на разстояние повече от 5000 километра една от друга, но между двете страни има поне няколко прилики, когато става дума за коронавируса. Основните огнища и в двете страни първоначално бяха концентрирани в по-малки градове или градчета, а не в големите мегаполиси – което означаваше, че болестта бързо се превърна в огромно изпитание за местните здравни служби. И в двата случая е имало лекари, които са решили да игнорират [неадекватните в първия момент] указания за прилагане на тестовете.

Епидемията в Италия започна миналия месец. Местен мъж със симптоми на грип е бил диагностициран, след като е казал на медицинския персонал, че не е бил в Китай и е бил изписан, казва Масимо Ломбардо, ръководител на местните болнични служби в Лоди.

Диагнозата е била направена едва след като 38-годишният, чието име е дадено само като Матиа, се върнал обратно в болницата. По това време насоките за прилагане на тестовете са гласели, че не е необходимо да се тестват хора, които нямат връзка с Китай или други засегнати райони. Но един анестезиолог е решил да игнорира протоколите и въпреки това да тества за COVID-19, казва Ломбардо. Сега някои експерти в Италия смятат, че Матиа може да е бил заразен чрез Германия, а не Китай.

Решенията за тестване отчасти зависят от това какво може да се направи с хората, които тестват положително, в момент, когато здравната система вече е в стрес. Отначало в Италия регионалните власти тестваха широко и преброяваха всички положителни резултати в публикуваната обща сума, дори ако хората не са демонстрирали симптоми.

Но след това, няколко дни след като пациентът, известен като Матиа, е установил, че има COVID-19, Италия промени подхода, като тестваше и обявяваше единствено случаите на хора със симптоми. Властите заявиха, че това е най-ефективното използване на ресурсите: Рискът от заразяване изглежда по-нисък при пациентите без симптоми, а ограничените тестове помагат да се постигнат надеждни резултати по-бързо. Но подходът носи и рискове: Хората без симптоми все още могат да бъдат заразени и да разпространяват вируса.

От друга страна, колкото повече се тества, толкова повече се и намира, така че тестовете в голям брой могат да поставят болничните системи под напрежение, казва Масимо Антонели, директор на интензивното отделение в университетската клиника „Агостино Джемели“ в Рим. Тестването включва сложни медицински процеси и проследяване. „Проблемът е в активното търсене на случаи“, казва той. „Това просто означава, че цифрите са големи.“

Като цяло Италия има ефективна здравна система, според международните проучвания. Тамошното универсално здравно обслужване получава финансиране под средното за Европейския съюз, но е сравнимо със средното за Южна Корея: 8,9% от БВП срещу 7,3% в Южна Корея, според Световната здравна организация.

Сега тази система е извадена от равновесие. В отделенията за нещастни и спешни случаи се въвежда допълнителен персонал, отпуските са отменени, а лекарите казват, че отлагат неспешните операции, за да освободят легла в интензивните отделения.

Пиер Луиджи Виале, ръководител на отделението по инфекциозни болести в болница Сант Орсола-Малпиги в Болоня, работи денонощно – на три работни места. Болницата му обработва множество случаи на инфекции от коронавирус. Неговите лекари се прехвърлят в други болници и клиники в района, за да предоставят експертните си познания и да помагат в други случаи. Освен това лекарите му трябва да се грижат и за пациенти с други заразни заболявания, които се борят за оцеляване.

„Ако ситуацията се задържи със седмици или месеци, ще ни трябват още подкрепления“, каза той пред Ройтерс.

Миналата седмица кметът на Кастильоне д’Ада (град с около 5000 души в „червената зона“ на Ломбардия, който беше първият затворен), отправи спешен онлайн апел за помощ. Той каза, че неговият малък град трябва да затвори болницата си и е оставен с един лекар, който да лекува повече от 100 пациенти с коронавирус. Трима от четиримата лекари в града са болни или в състояние на самокарантина.

„Лекарите и медицинските сестри са на границата на възможностите си“, казва медицинска сестра от болницата, в която е приет Матиа. „Ако трябва да се грижите за хора с изкуствено дишане, трябва да ги наблюдавате постоянно и не сте в състояние да се погрижите за новите случаи.“

Досегашните проучвания сочат, че всеки заразен човек може да зарази други двама, така че местните власти в Ломбардия предупреждават, че болниците в региона са изправени пред сериозна криза, ако разпространението продължи – не само за пациенти с COVID-19, но и за други, чието лечение е било забавено или нарушено. А когато кризата се разпространи в по-малко богатия юг на Италия, проблемите ще се усложнят.

Интензивните отделения са поставени под най-голям натиск. Те изискват специализиран персонал и скъпо оборудване, и не са създадени за масови епидемии. Общо в Италия има около 5000 легла за интензивно лечение. През зимните месеци част от тях вече са заети от пациенти с дихателни проблеми. Ломбардия и Венето разполагат с малко над 1 800 легла за интензивно лечение, разпределени между публичните и частни системи, като само част от тях могат да бъдат заделени за пациенти с COVID-19.

Правителството поиска регионалните власти да увеличат броя на местата за интензивно лечение с 50% и да удвоят броя на леглата за респираторни и заразни заболявания, като същевременно реорганизират списъците на персонала, за да осигурят адекватно обслужване. За отделенията за интензивно лечение са придобити около 5000 респиратори, като първият от тях трябва да пристигне в петък, каза заместник-министърът на икономиката Лаура Кастели.

Регионът вече е поискал от сестринските институти да позволят на студентките да ускорят завършването на образованието си, за да получат повече медицински сестри за системата. Предстои да се създадат групи от специалисти за интензивно лечение и анестезиолози, включително и персонал, който идва отвън в най-тежко засегнатите райони.

Ситуацията се усложнява от това, че болниците в Италия зависят от медицинския персонал за проследяването на контактите, които положително тестваните са имали с други хора. Един лекар от Болоня, който настоя за анонимност, каза, че е прекарал 12-часов ден в проследяване на хора, които са били в контакт само с един-единствен положително тестван пациент, за да бъдат открити всички хора, които се нуждаят от изследване.

„Можете да правите това, ако броят на случаите остане два до три“, казва лекарят. „Но ако те нарастват, нещо трябва да се промени. Системата ще се срути ако продължим да тестваме всички активно, а освен това трябва да се грижим и за всичко останало.“

Южна Корея: „Максимална сила“

В Южна Корея, както и в Италия, един от ранните случаи на COVID-19 е бил открит когато медицински служител е последвал интуицията си, а не официалните указания за тестване.

Първият случай в страната е на 35-годишна китайка, която е била тествана положително на 20 януари. Но най-голямото огнище е било открито, след като 31-ата пациентка, 61-годишна жена от югоизточния град Даегу, е била диагностицирана на 18 февруари.

Подобно на Матиа в Италия, жената не е имала известни връзки с Ухан, китайската провинция, където за първи път бе установена болестта. И също както в Италия, решението на лекарите да препоръчат тест е било в противоречие с указанията от това време, тоест да се тестват само хора, които са били в Китай или са били в контакт с потвърден случай, заяви Чой Джеук от Корейската медицинска асоциация.

„Пациент 31“, както тази жена е станала известна, е била член на тайна църква, с която, по думите на заместник-министъра на здравеопазването и благосъстоянието Ким Ганг-Лип, след това са били свързани с 61% от случаите. Инфекциите започнали да се разпространяват след събранието по случай погребението на роднина на основателя на църквата, което било проведено в една от близките болници. Имало е и няколко други, по-малки струпвания на случаи в цялата страна.

След като църковният източник бил идентифициран, Южна Корея е открила около 50 центъра за провеждане на тестове в страната.

На празни паркинги медицинският персонал в защитно облекло се навежда над колите, за да проверява пътниците за повишена температура или затруднено дишане, и ако е необходимо, да събира проби. Процесът отнема около 10 минути и хората обикновено получават резултатите в SMS, който им напомня да мият редовно ръце и да носят маски за лице.

Общо 117 институции в Южна Корея разполагат с оборудване за провеждане на тестове, според Корейския център за контрол и превенция на заболяванията (KCDC). Цифрите се колебаят ежедневно, но средните са около 12 000, а максималният капацитет е 20 000 теста на ден. Правителството плаща за тестовете на хора със симптоми, ако са препоръчани от лекар. В противен случай хората, които искат да бъдат тествани, могат да платят до 170 000 корейски вона (140 долара), заяви служител на компанията Seegene Inc, която доставя 80% от тестовите комплекти в страната.

Има и 130 карантинни служители като Ким Жонг-Хван, които се съсредоточават върху детайлни подробности при проследяването на потенциални пациенти. 28-годишният лекар прекарва цялото си работно време в проверки на [контактите на] хора, които са били тествани положително за COVID-19.

Ким, който е на военна служба, е член на малката армия от карантинни офицери, които проследяват движението на всички потенциални носители на болестта чрез мобилни приложения или чрез сигналите, изпращани от мобилните им телефони или черните кутии в автомобилите. Целта им е да проследят всички контакти, които хората може да са имали, за да могат да бъдат тествани и те.

„Не ми се е случвало някой да лъже“, казва Ким. „Но по принцип много хора не си спомнят какво точно са правили.“

Подчертавайки решителността си, карантинните служители казаха пред Ройтерс, че са открили пет случая, след като жена в малък град, заразена с вируса, е отишла на работа в караоке бар, където срещу един долар хората могат да изпеят няколко песни под музикален съпровод. Отначало жената, която проявявала симптомите, не казала на служителите къде работи, но те успели да решат проблема, след като разпитали нейни познати и проследили GPS сигналите на мобилния ѝ телефон.

„В момента карантинните служители имат максимална власт и авторитет“, казва Ким Джун-гюн, служител в окръг Чанг-йонг, който събира информация от карантинните служители.

Правителството на Южна Корея използва GPS данни също и за да персонализира масови съобщения, изпращани до мобилни телефони, чрез които уведомява всеки жител кога и къде е потвърден случай в тяхна близост.

Ли Хи-Юнг, експертка по превантивна медицина, която ръководи екипа за реагиране срещу коронавируса в провинция Кьонги, заяви, че Южна Корея е извървяла доста път след епидемията MERS, в резултат на което е увеличила инфраструктурата си за реагиране срещу инфекциозни заболявания. Но тя твърди, че са постигнати само около 30% от промените, от които се нуждае страната,. Например, казва тя, поддържането на обучена работна сила и модерна инфраструктура в по-малките болници все още не е на необходимото ниво.

„Докато не поправим това“, казва Ли, „епидемии като тази могат да продължат да избухват навсякъде.“


Източник

Pin It

Посетители

123

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    ... преди 6 дни
  • Неорганизирани зидар... писа Още
    Златко, както виждаме,... преди 6 дни
  • Николай писа Още
    На 2 пъти днеска , при... преди 1 седмица
  • Вяра Дочева писа Още
    Прекрасен пътепис! преди 2 седмици
  • Атанaсов писа Още
    Къде е Златко? Ценен... Понеделник, 17 Август 2020
  • Помак писа Още
    Бегом да си пиеш... Четвъртък, 13 Август 2020
  • Атансов писа Още
    С "Г" или "К" фактите са... Сряда, 12 Август 2020
  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... Четвъртък, 06 Август 2020
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... Сряда, 29 Юли 2020
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... Петък, 24 Юли 2020
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... Понеделник, 20 Юли 2020
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... Неделя, 19 Юли 2020
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... Неделя, 19 Юли 2020
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... Неделя, 19 Юли 2020
  • Златко писа Още
    На хората, които... Събота, 18 Юли 2020
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... Понеделник, 13 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Началото на... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Книгата е... Неделя, 12 Юли 2020
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Големият номер в... Неделя, 12 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... Събота, 11 Юли 2020