Вече повече от три десетилетия приемаме размирното време, в което живеем, за нещо обичайно. Но когато внезапно се появи заразата, човешкото съществуване се промени за една нощ. Флуидната, „течна“ модерност, ако използваме метафората на Бауман, вече не съществува. Пред заплахите за живота, причините да пътуваме изгубиха своята значимост и сърцевината на нашата култура – идеята за съвместното съществуване, е поставена под въпрос. Както писа на 2 април 2020 година във Фейсбук архитектката и активистка Porie Saikia, „Ние заспахме в един свят и се събудихме в друг. Изведнъж магията на Дисни изчезна, Париж вече не е романтичен, Ню Йорк не стърчи над другите, Китайската стена не е крепост, а Мека е пуста. Изведнъж прегръдките и целувките се превърнаха в оръжие, а непосещението на родителите и приятелите – в израз на обич. За миг осъзнахме, че властта, красотата и парите нямат стойност и не могат да ни осигурят кислорода, за който се борим.“

Всичко, което ценяхме цели пет века от зараждането на модерността – производство без граници, неуморен устрем към нови открития, нови земи, пазари, печалби, нов опит и нови удоволствия – днес е поставено под карантина и никой не знае за какъв период. Социалната дистанция е нов начин за утвърждаване на социалните връзки. Но не само това – засегнат е целият ни жизнен свят. Само три месеца след като в далечния Ухан избухна вирусната експлозия, социалните контакти и мобилността се превърнаха в потенциална глобална заплаха и се наложи рязко да се прекратят. Според информацията на Радио Свободна Европа от средата на месец март, когато европейските държави започнаха масово да налагат ограничения, за да намалят разпространението на епидемията Ковид-19, над 90 процента от пътническите полети са прекратени.

Автор(и): Светлана Христова

И когато става така, че определени страни правят всичко погрешно, и все пак не изглеждат толкова нападнати от вируса, колкото би трябвало да се очаква, никой не може да каже защо.

„В Индонезия имаме здравен министър, който вярва, че можете да излекувате Covid с молитви, и правим твърде малко тестове“, казва д-р Панду Рионо, специалист по инфекциозни болести от Университета на Индонезия. „Но имаме късмет, че у нас има толкова много острови, които ограничават пътуванията, а заедно с това може би и инфекцията.“

„Няма нищо друго, което да сме свършили правилно“, добавя той.

Автор(и): екип на „Ню Йорк Таймс“

В книгата си от 2010 г. „Кризисна икономика“ дефинирах финансовите кризи не като „черни лебеди“ (както ги описва Насим Николас Талеб в едноименния си бестселър), а като „бели лебеди“. Според Талеб черните лебеди са събития, които възникват непредвидимо, като торнадо, от инак нормални статистически разпределения. Но аз твърдя, че поне финансовите кризи приличат по-скоро на урагани: те са напълно предсказуем резултат от предварително натрупани икономически и финансови уязвимости и политически грешки.

Има моменти, в които трябва да очакваме системата да достигне преломна точка – „момента на Мински“ – когато даден [икономически] бум и балон се превръщат в катастрофа и разорение. При такива събития става въпрос не за „непознати неизвестни“, а по-скоро за [добре] „познати неизвестни“.

Отвъд обичайните икономически и политически рискове, от които се притесняват повечето финансови анализатори, през тази година на хоризонта се виждат редица потенциално сеизмични бели лебеди. Всеки от тях може да предизвика тежки икономически, финансови, политически и геополитически смущения, за разлика от всичко след кризата през 2008 г.

Автор(и): Нуриел Рубини

Макар че Световната здравна организация предлага на други държави да се учат от Китай, който тя похвали за „може би най-амбициозното, бързо и агресивно усилие за борба с болестта в историята“, някои здравни експерти смятат, че демокрациите на Азия, като Тайван и Южна Корея, може би са по-добри модели за управление на епидемиите в западните страни, предвид различния характер на китайската политическа система.

„Един от най-важните фактори за успеха на нашия отговор е прозрачността“, казва Чанг Шан-Чуен, водещ експерт по инфекциозни заболявания и председател на експертния съвет към Централния център за управление на епидемиите, който управлява отговора срещу епидемията на Тайпе [столицата на Тайван]. „В авторитарната система на [Китай] всеки гражданин ще остане у дома, когато му бъде наредено. Но това е нещо, което не може да бъде постигнато лесно в свободните и демократични страни.“

Автор(и): репортерски екип на в. „Файненшъл таймс“

Всички смятат, че политиците ще реагират бързо, но това също е погрешно. Пазарите са напълно объркани. Вижте фискалната политика: Можете да създавате фискални стимули само в някои страни като Германия, защото други като Италия нямат свобода на действие. Но дори и да направите нещо, политическият процес изисква много разговори и преговори. Това отнема шест до девет месеца, което е твърде дълго. Истината е, че Европа имаше нужда от фискални стимули, дори без кризата с короната. Италия вече беше на прага на рецесия, както и Германия. Но германските политици дори не мислят за стимули, въпреки че страната е толкова зависима от Китай. Политическият отговор е несериозен – политиците най-често са далеч зад кривата. Тази криза ще се разшири и ще доведе до катастрофа.

Автор(и): Нуриел Рубини

Демокрациите на Италия и Южна Корея са полезни и показателни примери за страните, които имат проблеми със създаването на системи за тестване и изостават със седмици след кривата на инфекцията. Засега в Япония и в частност САЩ все още не се вижда пълния мащаб на проблема. Германия не е имала значителни ограничения при тестването, но канцлерката Ангела Меркел предупреди в сряда, че тъй като има вероятност 60% до 70% от населението да бъде заразено, единственият вариант е ограничаване на движението.

В Италия са ограничени движенията на милиони хора и повече от 1000 души вече са починали от коронавируса. В Южна Корея, засегната от болестта приблизително по същото време, под карантина са само няколко хиляди, а са починали само 67 души. Докато вирусът се разпространява по целия свят, историята на тези две огнища на разпространение илюстрира ползите и недостатъците от различните подходи към епидемията.

В Южна Корея, която има малко по-малко население от Италия – около 50 милиона, има около 29 000 души, които са се подложили на самокарантина. В страната е наложено блокиране на отделни съоръжения и поне един жилищен комплекс е силно засегнат от инфекцията. Но засега не са отрязани цели региони.

Автор(и): екип на агенция Ройтерс

Ухан, столицата на провинция Хубей, където вирусът се появи за пръв път, беше затворен на 23 януари. Оттогава насам лошата информация или просто дезинформация доминира в живота на китайците. Преди затварянето на града експертите твърдяха, че няма доказателства за предаване на болестта от човек на човек и следователно не е необходимо да се изпада в паника. Бизнесът продължи както обикновено. Ухан беше домакин на т. нар. „Две сесии“, годишното събрание на регионалните клонове на Националния народен конгрес и на Китайската народна политическа консултативна конференция. В един градски квартал се проведе масов банкет за четиридесет хиляди семейства със световен рекорд от 13,986 ястия, за отпразнуване на наближаващата китайска Нова година. Няма нужда да се разочароват толкова много добри хора с неудобни сигнали за общественото здраве.

Затварянето на града бе наложено в деня преди Нова година, като към този момент – както се разкрива от данните, събрани от приложението за карти на Baidu [най-голямата интернет-търсачка в Китай], което е инсталирано на почти всеки смартфон – пет милиона души вече бяха напуснали града, връщайки се обратно, за да видят семействата си или да отпътуват в чужбина за празника. Болниците в Ухан започнаха да изпращат съобщения по Weibo [китайският Туитър] в призив за обществена помощ: това беше ситуация, която вече не можеха да управляват. Всичко това дойде като шок. След като многократно бяха настоявали, че държат всичко под контрол, сега властите поставиха близо девет милиона души под неограничена карантина – абсурдна свръхреакция, според мнозина. Скоро цялата страна беше мобилизирана за събиране на дарения и медицински консумативи – маски за лице, костюми за биологична защита, защитни очила, стерилни ръкавици, тампони за жените медици. Екипи от лекари пристигнаха от всички китайски провинции, за да се присъединят към усилията за овладяване на положението, а малка армия от инженери беше разположена в града, за да построи две нови болници за десет дни. Милиони хора наблюдаваха как сградите пълзят нагоре.

Автор(и): Ванг Шуинг

Че един двадесет и една годишен студент, който публикува в Ютуб видеоклипове, в които призовава към гражданско неподчинение и нарича Путин „луд“, може да се окаже заплаха за руската държава, звучи като детинщина, разбира се. И все пак в днешна Русия – мощната, подновена „световна сила“ на неподражаемия Владимир Путин, който по някакъв начин все още успява да убеждава света и хората по него, че страната му действително е мощна, уверена в силите и способностите си страна – именно в тази Русия се случва това, и то не за първи път. Един двадесет и една годишен студент на име Егор Жуков беше обвинен в „екстремизъм“ за публикуване на видеоклипове в Ютюб, в които говори за ненасилствен протест, за кампанията си за място в Московския общински съвет и за различните подходи към политическата власт. В последното си видео, записано преди четири месеца, той казва, че „лудите“ като Владимир Путин разглеждат властта като цел сама по себе си, докато политическите активисти я разглеждат като инструмент за общи действия. В много от своите видеоклипове Жуков говори на фона на знамето на Гадсден – „Не ме тъпчи!“[1] – което изглежда е било окачено в спалнята му, в апартамента на родителите му. Прокурорът поиска четири години затвор. В петък един московски съд осъди Жуков на три години изпитателен срок – необичайно леко наказание, което вероятно се обяснява от обществения резонанс на речта на младия човек, която няколко руски медии се осмелиха да публикуват. Стотици хора се събраха пред съдебната палата в деня на присъдата. Като условие за изпитанието му на Жуков е забранено да публикува в интернет. Освен това съдийката е постановила флагът, който е конфискуван от полицията, да бъде унищожен.

Автор(и): Егор Жуков

Режимът на Сталин обещава не просто държавна модернизация, но и превъзмогване на [властта на] частната собственост и пазарите, на класовите антагонизми и екзистенциалното отчуждение – едно обновяване на социалното цяло, инак запазено за буржоазията, търсене на социална справедливост в глобален мащаб. Като мироглед и практика това е конспирация, която възприема всичко и навсякъде като друг вид конспирация, поради което подлага на постоянно изпитание собствената си способност за упражняване на здрав човешки разум. Като администрация режимът представлява кръстоносен поход за планиране и контрол, който в крайна сметка води до всеобщо разпространение на импровизирани незаконности, извратен стремеж към ред и система, в която пропагандата и митовете за „системата“ са най-систематизираната част. Сред всеобщо практикуваната непрозрачност и постоянните лъжи, дори най-висшите служители са принудени да тълкуват ситуацията в съгласие с някакъв вид „Кремълознание“ [Kremlinology]. Фанатичната свръхцентрализация често се саморазрушава, но култът към партийната и особено сталиновата непогрешимост се оказва в края на краищата най-опасният недостатък на силно склонното към грешки сталинско управление.

Автор(и): Стивън Коткин

През 1923 г. алпинистът Джордж Малори дава интервю за New York Times, в което отговаря по един – днес вече пословичен – начин на въпроса защо е решен да се изкачи на връх Еверест. „Защото го има.“ Той загива при опита да го направи, на следващата година. Алекс Хонолд, който миналата година стана първият човек, изкачил една от най-грамадните скални стени в света – Ел Капитан в националния парк Йосемити, съвсем сам и без помощта на въже, изглежда има свой собствен отговор на въпроса защо се катери. „Защото съм тук.“

Автор(и): Брет Стивънс

Нелесните отношения между Турция и САЩ се намират в низходяща спирала от години насам. Бидейки на противоположни мнения по една все по-удължаваща се редица от въпроси – от авторитарния завой на турския президент Реджеп Тайип Ердоган до отказа на САЩ да екстрадира един мюсюлмански духовник, живеещ в Пенсилвания, който е обвинен, че се опитва да свали турското правителство – предполагаемите съюзници изпадат във все по-силни противоречия. Въпреки това сред американските политици и специалисти по национална сигурност все още цари убеждението, че при цялата „повърхностна враждебност“, турският национален елит за сигурност продължава да разглежда Съединените щати като незаменим съюзник. Анкара не може да защити националните си интереси, без да работи с правителството на САЩ, или поне така се мисли.

Но след нахлуването на САЩ в Ирак, което проправи пътя за установяването на едно далеч по-самоуверено кюрдско регионално правителство, Турция разглежда Съединените щати като дестабилизираща сила в Близкия изток. Подкрепата на САЩ за кюрдските милиции в Сирия затвърди това мнение, като тласна Турция в руските обятия и повдигна някои въпроси относно ангажимента на страната към НАТО. За да види човек колко малко днешна Турция се доверява на Вашингтон, не е нужно да се гледа по-далеч от турските планове за закупуване на модерната руска система за противоракетна отбрана S-400.

Автор(и): Аарон Щайн

Спомняш ли си прословутия случай с жената, която трябваше да бъде убита с камъни? Попита ме по-рано, не се ли чувствам понякога така, сякаш Нигерия не заслужава да оцелее? Бях решил, че ако тази присъда бъде изпълнена, ще скъсам нигерийския си паспорт. Не можех да си представя да живея в нация, да наричам себе си гражданин на някаква нация, която допуска подобна жестокост, да се зарови една жена до врата, а след това главата ѝ да се размаже на каша. Не може да бъде аргумент, че такива неща може би се вършат в Саудитска Арабия или в Афганистан.

Ето така на религиозния фундаментализъм беше позволено да се утвърди. А той можеше да бъде спрян. Можеше да бъде поставен на полагащото му се място. Религията си е ваша лична работа. Искате да се организирате, да се кланяте заедно? Конституцията го позволява. Ако желаете да приемете някаква култура, която не засяга правата на другите, култура, която се диктува от религия, то аз не мисля, че някой ще ви пречи. Искате да се покриете от главата до петите? Може да ми се струва отвратително да ви гледам, но няма да скъсам хиджаба ви. Но не можете да пренебрегвате конституцията по начин, който засяга правата на други части от общността, не можете да налагате на другите задължително спазване на вашите религиозни закони.

Автор(и): Уоле Шоинка, Хенри Луис Гейтс

Никол Пашинян, временният премиер-министър на Армения, обещава да разбие уютната система на олигархични монополи и да оживи икономиката, която е оставила една трета от населението на страната в бедност. След 30 години борба с Азербайджан за Нагорни Карабах – регионът, който и двете страни считат за свой – той казва, че ще направи от анклава реална част от Армения.

Той отхвърля страховете, че е създал прекалено високи очаквания, с което няма как да не разочарова хората.

„Аз съм в работно настроение. Тук няма чувство за еуфория, просто трябва да се работи“, казва Пашинян. „Ако успяхме да направим невъзможното, то това означава, че ще успеем да направим и трудното.“

Автор(и): Нийл Макфаркуар

Представете си историята на Източна Европа след 1989 г. като някакъв влак, напускащ разнебитена гара, където няма вкусни сандвичи или интересни материали за четене, публичната информационна система издава объркани съобщения, тоалетните са повредени, а на гишето за информация няма никой. Докато над гарата се носят последните сигнали за потегляне, пътниците се натъпкват във влака. Няколко късметлии се намират в първокласен вагон с изненадващо добро кафене и луксозни спални купета, една малко по-голяма група се е добрала до резервираните места от втора класа, а всички останали са се натъпкали в напълно разбити вагони с ужасни места. Крайната дестинация, както е казано на всички, е красив терминал с добре снабдени магазини, чисти обществени тоалетни, както и отговорна система на управление, в един град и държава, управлявани също толкова добре.

Мислете за всичко това като за влака на „прехода“. Всички, които са се качили на него, изглежда са били убедени, че са на път към някаква зашеметяваща пазарна демокрация в един свят след Студената война, където политическите различия и идеологическите борби са изгубили значението си, и където се вижда „краят на историята“ (според известната формулировка на американския политически теоретик Франсис Фукуяма от 1989). „Днес“, пише Фукуяма няколко години по-късно, „вече ни е трудно да си представим някакъв свят, който е радикално по-добър от нашия, или бъдеще, което не е демократично и капиталистическо“. Единственото, което остава, е да се прилагат прагматични решения, които просто трябва да се предъвкват от политиците и да се прилагат съвестно от бюрократите.

Автор(и): Джон Фефър

С Израел – или поне с онази до голяма степен секуларна и прогресивна версия на Израел, която някога пленяваше въображението на света – е свършено. И макар че онзи Израел винаги е бил донякъде фантазия, то митът за него винаги се е основавал на някаква реалност. Днес тази реалност се е променила и страната, която я замества, е дълбоко различна от онази, която основателите ѝ са си представяли преди почти 70 години. От времето на последните избори, през март 2015, определен брой бавно развиващи се тенденции получиха рязко ускорение. И ако те продължат, страната в най-скоро време би могла да стане неузнаваема.

Автор(и): Алуф Бен

На външните наблюдатели арабските общества често изглеждат сковани и съпротивляващи се на промените, защото това, което те виждат, са управляващите режими, които най-често силно се съпротивляват на промяната и развитието. Но този образ е почти противоположен на действителността в арабските общества, където една много голяма динамика отваря вратите за много видове промяна, макар и с различни скорости и по сложни противоречиви пътища, особено когато промяната „отдолу“ среща съпротива „отгоре“.

Да вземем арабските жени. Господстващата представа за тях е като за пасивни, екзотични и забулени жертви, за жени, които само реагират на събитията вместо активно да участват в тях. Арабската жена е един безличен обект на общностни стереотипи, които поддържат предразсъдъците на културата.

Но в действителност арабските общества са въвлечени в един процес на огромна и неотменима промяна, в която решаваща роля играят жените. През последните петдесет години интензивната урбанизация и феминизацията на работната сила във всички арабски страни изведоха извънредно много жени на обществената арена.

Автор(и): Гема Мартин Муньос

В една студена и ясна нощ през септември 2014, един мъж, когото ще наричам Аан, върви по брега на река Тюмен, от китайската страна на строго охраняваната граница между Китай и Северна Корея. По най-тесните места Тюмен е широка едва около 50 метра и от мястото, на което се намира, Аан лесно различава севернокорейската страна. В две чанти той носи сто USB диска, пълни с филми, телевизионни сериали, музика и електронни книги от цял свят.

Почти на всяко друго място такива материали биха се считали за напълно безобидни. На тази граница обаче те представляват силно незаконна, опасна контрабанда. В тоталитарната държава Северна Корея на гражданите е позволено да гледат и слушат само онези медийни продукти, които са създадени и санкционирани от правителството. Пхенян счита външната информация от какъвто и да е вид за заплаха и полага големи усилия да я държи навън. Основният страх на режима е, че показването на думи, образи и звуци от външния свят би могло да накара севернокорейците да се разочароват от състоянието на нещата в собствената им страна, което пък би могло да ги накара да желаят – или дори изискват – промени.

Автор(и): Жиюн Баек

В хода на последните няколко десетилетия понятието „антропоцен“ излезе извън чисто академичния дискурс и се разпространи сред популярното въображение – едно название, дадено на геологическата ера, в която живеем сега, което е едновременно и начин да се сигнализира, че тук става дума за нова ера, дефинирана от човешката намеса в развоя на процесите, определящи дълбоката история на планетата. Един проблем с това название е, че то предполага някакъв вид завоюване на природата. И колкото и хладно човек да се отнася към идеята, че може би вече сме разрушили естествения свят – което със сигурност сме направили – то вече е нещо съвсем друго да се замислим над възможността, че може би просто сме го провокирали, създавайки първоначално от невежество, а след това от отрицание, една климатична система, която сега ще започне война срещу нас, в хода на множество столетия, може би докато ни унищожи напълно.

Автор: Дейвид Уолас-Уелс

През последните месеци руски православни екстремисти направиха опити да извършат два терористични акта. При първия, на 4 септември, те блъснаха кола, натоварена с газови бутилки, в сградата на един кинотеатър в Екатеринбург. След това, на 11 септември, те запалиха няколко коли близо до московския офис на Константин Добрынин, либерален бивш сенатор. Нападенията бяха мотивирани от раздразнението на религиозните екстремисти, породено от филма „Матилда“ на режисьора Алексей Учитель, считан от тях за богохулен (Добрынин е адвокат на режисьора). Филмът разказва историята за предбрачната любовна афера на цар Николай II с балерината Матилда Кшесинска. Предвиден за разпространение през октомври , той силно разгневи религиозните консерватори в Русия, тъй като царят и семейството са обявени за светци от Руската православна църква. На 31 август религиозните екстремисти дори хвърляха запалителни бутилки срещу студиото на режисьора в Санкт Петербург.

Автор: Александър Баунов

Корейците са много свързани с Китай и Япония – исторически и културно. Корея е важен мост между големите си съседи и това ключово място отрежда важната роля на полуострова. „Важният друг“ е ролята, която традиционно маркира отношенията на Корея с Китай и Япония, тоест и свързаните с това исторически комплекси, но в дигиталната ера корейците постигнаха много и се превърнаха във водеща сила в някои модерни технологии. В този смисъл размерът на територията и населението става нещо все по-относително при определянето на националната идентичност и ролята на една страна в даден регион и в света (въпреки фундаменталното си значение). Южна Корея е много добър пример в това отношение. Всъщност 52 милиона души е населението на една средно голяма страна, но то е разпределено само на 98 хиляди квадратни километра – България без една-две области. Като добавим и липсата на природни ресурси в Южна Корея (като контраст, на Север те са в изобилие) и откъде са тръгнали (разруха от войната и в началото на 60-те години на миналия век; по онова време те са сред бедните страни в света, наред с онези от Африка), икономическото „чудо“ не е метафора, а реалност.

Автор: Аврам Агов

Един век след онези куршуми от Сараево ние сме наследници на две продължителни техни следствия: набор от линии, начертани в пясъка, но въпреки това непосилно-трудни за изличаване, както и набор от идеи, дълбоко врязани в безброй много умове, и още по-трудни за изтриване. Нашият свят е много по-мирен и по-добре уреден, но оставащите в него заплахи са почти винаги свързани с мрачния произход на 1914.

Автор: Дъг Сондърс

Докато десният популизъм размътва изборите и преобръща с главата надолу политиката из целия Запад, има и една страна, в която популистите не успяват да пробият: Канада.

Предпоставките за него са налични. Бяло етническо мнозинство, което губи демографската си доминация. Рязко увеличение на имиграцията, което променя културата и общностите в страната. Медии и политици, които залагат картите си върху „бялата ответна реакция“.

И въпреки това политиката в Канада си остава стабилна. Центристкият бял истеблишмънт в страната е популярен. Не само че политиката на „бялата ответна реакция“ се проваля – тук имиграцията и расовото разнообразие са източник на национална гордост. И когато външни за истеблишмънта политици се опитват да разиграват етническата карта, те винаги са побеждавани.

Автор: Аманда Тауб

Късно в една заснежена вечер Алексей Навални, руски адвокат и блогър, известен с кръстоносния си поход срещу корупцията, която обхваща всички нива на руския бизнес и управление, седи в едно радио-студио в Москва. Висок и рус, Навални, който е на тридесет и четири години, представлява импозантна фигура, а през последните три години той се утвърди като един вид руски Джулиан Асандж или Линкълн Стивънс. В блога си той разкрива различни форми на криминално самоуправление в главните руски петролни компании, банки и министерства – дейност, която сам нарича „да ги бодем с остра тояга“. Преди три месеца той стартира друг сайт, RosPil, посветен на разкриване на държавната корупция, където посетителите се призовават да претърсват публично достъпни документи с цел да се намерят свидетелства за злоупотреби, след което да се публикуват на сайта. Само а трите месеци откак е основан, сайтът е разкрил [основаващи се на злоупотреби] държавни договори на стойност седем милиона долара, и всички са били анулирани след като са били представени от Навални и неговата армия. Най-забележителното е, че Навални върши всичко това в страна, където множество репортери и адвокати, разследващи подобни афери, са били пребивани или убити.

Автор: Юлия Йоффе

Ако всички интелектуалци от моето поколение имаха две страни, тяхната собствена и Франция, то през 20 век всички обитатели на западния свят, а впоследствие всички градски жители навсякъде по света, живееха в представите си в две страни – тяхната собствена и САЩ. След Първата световна война нямаше грамотен човек на планетата, който да не знае какво означават думите „Холивуд“ и „кока-кола“, и само малцина неграмотни не бяха в състояние да разпознаят техните продукти. Америка не се нуждаеше от преоткриване: тя беше част от нашето съществуване.

И все пак онова, което повечето хора знаеха за Америка, не беше самата страна, а набор от представи, свързани по същество с нейните изкуства. Доста след Втората световна война сравнително малко чужденци пътуваха до САЩ, освен като имигранти, а между 1920-те и 1970-те политиката на американското правителство затрудняваше извънредно много имиграцията. Аз самият стъпих на американския бряг чак през 1960.

Автор: Ерик Хобсбом

Това не е исторически трактат, не е изследване на някакви исторически събития или период. Книгата е замислена като кратък наръчник, или малък и написан съвсем достъпно учебник върху вероятно най-важния предмет, който обаче не се учи в училищата. Тази учебна дисциплина можем да наречем така: „какво трябва да прави отделният човек, за да не допусне – заедно с ближните си, разбира се, ново издание на тираничните или тоталитарни режими, с които беше толкова богата Европа и особено през първата половина на изминалия ХХ век“.

Произведението е структурирано в 20 кратки есета – това са двайсетте извода за поведението на всеки от нас, които ученият е направил, изследвайки трагичната история на нашия континент. Впрочем, заслужава да се отбележи, че брошурата му първоначално е предназначена за американския читател и в нея е пълно с примери от изказвания и действия на новия американски президент, които Снайдър намира за словесна подготовка към установяването на някакъв вид авторитаризъм в САЩ.

Автор: Емил Коен

Западът не се смее. Колкото и Русия да настоява, че RT е просто още една глобална телевизионна мрежа – като BBC или France 24, макар и предлагаща „алтернативни гледища“ на онези на доминираните от Запада новинарски медии – много западни страни разглеждат РТ като лъскаво направеното ядро на една широка, често потайна, кампания за дезинформация, предназначена да сее съмнения относно демократичните институции и да дестабилизира Запада.

Автор: Стивън Ерлангер

(Разговор с Никлас Зенстрьом – основател на Skype и един от най-известните млади новатори-предприемачи в днешна Швеция)

Как мислите, дали видът разрушаване [на стари технологии], които вашите компании винаги се стремят да осъществят, е като цяло нещо добро за икономиката и обществото?

Като цяло разрушаващото новаторство е много положително. В една изолирана среда нещата се вършат по традиционни начини. Но след това идват новаторите-предприемачи и казват, „Хей, това може да се извърши с много по-голяма ефективност, за нищожна част от досегашната цена и с една десета от досегашните служители“. За клиентите това е нещо фантастично. Но има и хора, които губят работа, което не е добре за тях и е потенциално бреме за обществото. В дългосрочен план обаче, ако нямате разрушаващо новаторство, ще се превърнете в страна или пазар, пълен с уседнали играчи и евентуално ще бъдете разрушени от някои други, което ще е много зле за вас. Така че, да, като цяло разрушителното новаторство е нещо добро.

Автор: Никлас Зенстрьом

Като цяло е очевидно, че бъдещата глобална икономика няма да може да разчита на вида демографски прирасти, които подпомагаха растежа от времената преди настоящата световна рецесия. За днешните богати западни икономики предстоящото демографско предизвикателство на стагниращи и все по-възрастни населения, в комбинация с все по-увеличаващи се здравни и пенсионни искания, отправяни към един все по-намаляващ брой евентуални работници, вече поражда загриженост, особено в Европа и Япония. Но в същото време демографските спънки в растящите икономики, от които се очаква да подхранват бъдещото глобално развитие, са по-сериозни и неподатливи на корекции, отколкото по правило се предполага.

Когато настоящата болезнена и продължителна икономическа криза бъде евентуално преодоляна, глобалната икономика най-вероятно ще се завърне към тенденции на продължителен и дългосрочен растеж – но с по-бавно темпо, поради новите демографски реалности. Тези демографски напрежения могат да бъдат значително уравновесени само ако и богатите, и бедните страни предприемат задълбочени и всеобхватни промени в начините на работа, живот, бизнес-практики и управленчески политики.

Автор: Никълъс Ебърстад

Настоящият текст представя отделни части от нашумялото „тайно досие“ на Доналд Тръмп, събирано в продължение на месеци от британска фирма, специализирана в областта на икономическото и политическо разузнаване. Както е добре известно, твърденията от досието не са потвърдени до момента и като такива се считат за недостатъчни, за да се подхване срещу новоизбрания президент кампания за импийчмънт (сваляне от власт). Дали и кога информациите, предлагани тук, ще бъдат потвърдени/опровергани, си остава въпрос на спекулации.

Автор: различни разузнавателно-информационни източници

Преди седем месеца един уважаван бивш британски шпионин на име Кристофър Стийли спечелва договор за съставяне на тайно досие относно връзките на Доналд Тръмп с Русия. Миналата седмица експлозивните подробности – непотвърдени сведения за развлечения с проститутки, сделки с недвижимо имущество, предлагани като подкуп, както и координация с руските тайни служби с цел да се шпионират демократите – бяха обобщени и поднесени на г-н Тръмп в приложение към строго секретен доклад на разузнавателните служби.

Последствията от това са непредвидими и ще играят роля дълго след встъпването на Тръмп на длъжност. Слухове за резюмето, което е било предоставено също на президента Обама и водачите на Конгреса, бяха предадени на CNN във вторник, след което последваха сензационни репортажи и на останалите медии.

Автори: Скот Шейн, Никълъс Конфесоре и Матю Роузънбърг

 „Има само един Бог! Само един! Исус казва, че е син на Бога. Можеш ли да вярваш на това?“, емоционално пита Хасан и сочи плакат на стената в магазина му, където с декоративни арабски букви е изписан постулатът за единствения Бог – Аллах. Хасан е чернокож, на 50 г., бежанец от Сомалия и от няколко месеца живее в американския град Сиракюз. Той е част от мюсюлманската общност в града, предимно сомалийци, които имат нужда от джамии, за да изповядват религията си.

Сиракюз е град с около 140 000 жители в централната част на щата Ню Йорк. Космополитният град Ню Йорк е най-известното за света място в щата, но многомилионният мегаполис се намира в югоизточния край на щата, а другите райони, на запад, са доста по-различни – полета с пшеница, царевица и лозя, и неголеми градове като Сиракюз. Много германци, италианци и ирландци се заселват в Сиракюз през XIX век, но сега основните новодошли са бежанци от Сомалия, Демократична Република Конго, Бирма и Бутан. Сомалийците са мюсюлмани и увеличават тази религиозна общност в града, като се присъединяват към дошлите по-рано араби и босненци.

Автор: Светлозар Кирилов

Той беше на деветдесет. Управлявал беше цяла вечност. Беше болен в течение на цяло десетилетие, че и повече. Както е повтаряно безброй много пъти, той би могъл да умре на върха на големите си социални триумфи – да речем през 1967 – а след това да бъде възпяван в Латинска Америка и отвъд нея като новия Боливар, новия Марти. Днес вече е невъзможно да се каже как ще изглежда паметта му дори и само след десет години. Отчасти това се дължи на множеството икономически, морални и социални катастрофи, които той оставя в наследство, а отчасти и на ценностите, към които той се придържаше – абсолютна лоялност, непоклатима вяра, преследване на утопични цели, непреклонна физическа и морална доблест – които изглеждат безнадеждно демодирани в наше време.

Автор: Алма Гилермоприето

Америка и светът се опитват да свикнат с факта, че Доналд Тръмп е новоизбраният президент на САЩ, но реалният въпрос тук е как всъщност това стана възможно. Жалко е, че Хилари Клинтън не успя да счупи най-високия „стъклен таван“ – невидимата граница на професионалното издигане на жените. Но и победата на Тръмп, колкото и шокираща, не означава край на света, а по-скоро продължение на това, което се случва в други негови краища. Американците искаха промяна и намираха неин изразител в лицето на Тръмп.

Автор: Аврам Агов

Винаги е било фалшиво-успокоително да си представяме, че привържениците на Тръмп са някъде далеч, запокитени из икономически-трудните ъгли на страната – места толкова западнали, че, за да бъдем честни, даже е лесно да разберем защо Тръмп ги привлича толкова. Но това винаги е било прекалено просто. Тръмп се харесва на  много повече хора, отчасти поради дълбочината на антипатията срещу Клинтън и отчасти защото той придаде легитимност на речника на страха – от „глобализма“, от „международните интереси“ – който никога не се е радвал на почит сред основното ядро на републиканската политика.

Автор: Еван Оснос

Светът е изпаднал в страхова психоза. Това, което беше в основата на съвременната цивилизация – а именно глобализацията – сега започва да плаши, фрустрира и води до депресия. Свободата без граници от мечта се превръща в заплаха. Взаимната зависимост се възприема като зло. Неограниченото движение започва да изглежда като смъртна опасност. Анализирайки подобни драматични обрати в масовите настроения, Иван Кръстев ги отдава на „откат на глобализацията“ – проблем, за който мнозина са говорили на теория, но с който тепърва ще се сблъскваме на практика.

Автор: Даниел Смилов

Посетители

31

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Сийка Славева писа Още
    Невероятно точна... преди 11 часа
  • Гост писа Още
    Значи "След разпада на... преди 1 ден
  • Гост писа Още
    Каквито и да са... преди 1 ден
  • начинаещ писа Още
    Странни и тъжни... преди 2 дни
  • начинаещ писа Още
    Ами нормално е когато... преди 2 дни
  • Татяна Ангелова писа Още
    Бих поспорила с г-н... преди 3 дни
  • Татяна Ангелова писа Още
    Впечатляващо... преди 3 дни
  • Valpet писа Още
    Поздравления към Д-р... преди 4 дни
  • Дени писа Още
    Всъщност в тази... преди 4 дни
  • Кунев писа Още
    Вижте, тази статия... преди 5 дни
  • Valpet писа Още
    Брилянтен коментар на... преди 5 дни
  • Снежана Иванова писа Още
    Благодаря за силния... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Ето целия текст, в... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Действително,... преди 6 дни
  • Д-р Георги Карев, д.... писа Още
    Преди пандемията да... преди 6 дни
  • Кунев писа Още
    Познавам Наталия. Ще... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Всяко събуждане е... преди 6 дни
  • Valpet писа Още
    Хубаво пише Джина... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Не беше съвсем точно... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    А, разбрах. Е, в такъв... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Има важна разлика... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Що е "бохемски"... преди 1 седмица
  • Кунев писа Още
    Най-хубавият и... преди 2 седмици
  • Светлана Христова писа Още
    Сериозна оценка, г-н... преди 2 седмици
  • Петров писа Още
    Не съм изненадан от... преди 3 седмици