1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It

Казвам се Руслан Трад.

Не ме познавате. Аз също не ви познавам, макар да чувам за вас от новините и борбата ви. До една степен това е борба на всички нас, гражданите на България.

Макар и не на възраст, която позволява да съдя, аз също съм свидетел на онова, което се случва с места, като вашето родно място – Телиш. Разграбване, липса на справедливост, умора от дните без перспектива. Години наред населението в страната – независимо дали е в голям или малък град, село или паланка – обеднява все повече и повече. Правителствата идват и си отиват – но мизерията и липсата на шанс остават. Имаме толкова много умора, но и гняв в себе си, че не бихме могли да продължим напред. Не вярваме в бъдещето, защото настоящето ни е откраднато.

Знам за Телиш малко. Че се намира в област Плевен; че има прекрасно вино; че има невероятни места за риболов; че има останки от праисторическо селище; че са се водили ожесточени боеве по време на Освободителната война…

Но също така знам, че през Телиш от древни времена са минавали пътища, свързващи различни области. Всъщност има нещо много важно в историята на Телиш – възниква на кръстопът на римски път. Това място винаги е било важно, винаги е носело символика в себе си и местните хора го пазят и обичат.

Да изградиш селище на кръстопът е с голямо значение. Освен, че свързва области, пътници отпочиват, тук се разменят идеи, разказват се истории. Знам това, защото другото място, на което съм виждал селище на римски кръстопът е Сирия. И там символиката е голяма. Селища, възникнали по подобен начин винаги са били в центъра на събитията, винаги са били притегателен център за мнозина.

Историята толкова пъти е свързвала Сирия и България, че не бихме могли да ги припомним всичките. Но поне в два етапа хората на тези територии са били в една държава – Римската империя и Османската империя. И кръстопътищата винаги са казвали своята дума. Моят баща ми е разказвал за възрастни мъже, които в детството му са разказвали за далечните градове Плевен, Одрин… Тогава той не е знаел какво означава това нито къде се намират тези места. Чувал е разказите на войници, били се в османската армия край Одрин, по-рано при Плевен. Тези сирийци успяват да избягат, не издържат на войната и жестокостите. Остават сами насред българските села, с османска униформа… „Дадоха ми пари, храна, дрехи. Така успях да стигна до Солун и да се върна в Сирия. Никога няма да забравя тези хора, българите.“ Това разказва един от тези възрастни мъже на баща ми, когато е още съвсем малък.

Когато баща ми идва в България преди 30 години, той знае за тези места – Плевен, Шипка – от разкази на сирийци, които се предават на поколенията. Посещава ги повече от мен – за него са още по-символични. Искал е да разбере кои са тези места, за които е чувал толкова време и, за които се говори в неговото малко селище в Сирия, Кара.

Днес отново сме на кръстопът. Този път сякаш с отрицателен знак. Историята днес не предлага екзотика и оптимизъм. Един изстрадал народ посреща друг изстрадал народ. А при този сблъсък често резултатът е тъжен. Тъжен, защото в такива моменти – когато държавата е забравила за теб, когато селището, което обичаш, запада и се обезлюдява – ти се иска да крещиш. Да бягаш, удряш, обвиняваш. Сблъсъкът днес е между две тъжни и празни души – българската и сирийската – макар векове да са били съседи по съдба.

Сирийците, стигащи до Телиш са хора, които са загубили всичко. Домовете им са унищожени от въздушни удари на собствената им армия, децата са отвличани, жените изнасилвани – имуществото ограбвано. Един горд народ загуби достойнството си под ударите на олигархията, на богатството, което не вижда нито страдание, нито човечност. Виковете остават нечути. Тогава бягаш – докъдето стигнеш. По един или друг начин тези хора – всеки със своята съдба и лични преживявания – достигат до пределите на България и имат нужда от подслон. Защото нямат нищо друго. За мнозина от тях да влязат в страната е животоспасяващо. Жизненоважно!

Замислям се какво може да направи политиката и как всичко човешко може да изчезне, ако страховете на хората бъдат използвани по подобен начин. Жители на Телиш – причините за вашето недоволство са ясни и разбираеми! Те са причини за всяко едно село и всеки един град в България – вие виждахте през годините сриването на цели области… И тук трябва да си зададем въпроса: защо бежанци и имигранти, бягащи от войни и убийства, които търсят спокойствие и закрила от страна, за която само са чували доскоро, трябва да страдат заради грешките на собствената ни политическа клика? Това ли трябва да направим – да накажем онези, които търсят подслон при нас, заради убийствената политика на Прехода? Да отмъстим за зловонното си ежедневие на всеки, който не би могъл да отговори на яростта ни? Да осъдим за липсата на шанс пред самите нас? Нима така ще победим всичко онова, което ни се струпва толкова години – като услужим на интересите на група крадци?

Моля ви,

от вас, от нас, от всеки гражданин на тази страна – от всички ни! – зависи дали стотици хора ще намерят подслон поне за зимата и ще получат нов шанс за живот. От нашите решения зависи дали всички тези хора, достигнали границата ни, ще бъдат под покрив или ще ги избутаме отвъд границата да скитат без дом, храна и дрехи. Те не са виновни за нашето ежедневие и ние не сме виновни, че дните им са прекършени от лудостта на войната. Но заедно можем да покажем, че политическите цели не са важни за нас и не бихме се оставили да ни използват, а сетне да ни забравят като пионки в нечия игра!

Дайте шанс на тези хора!

Източник

Pin It
Руслан Трад
Руслан Трад е председател на Форум за арабска култура и блогър. Завършва „Връзки с обществеността“ във ФЖМК. Публикува анализи и коментари, свързани с Близкия изток и Северна Африка. Блогът му може да бъде намерен на адрес http://ruslantrad.com/.
Други статии от този автор

Посетители

63

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Златко писа Още
    ... преди 1 седмица
  • Неорганизирани зидар... писа Още
    Златко, както виждаме,... преди 1 седмица
  • Николай писа Още
    На 2 пъти днеска , при... преди 1 седмица
  • Вяра Дочева писа Още
    Прекрасен пътепис! преди 2 седмици
  • Атанaсов писа Още
    Къде е Златко? Ценен... Понеделник, 17 Август 2020
  • Помак писа Още
    Бегом да си пиеш... Четвъртък, 13 Август 2020
  • Атансов писа Още
    С "Г" или "К" фактите са... Сряда, 12 Август 2020
  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... Четвъртък, 06 Август 2020
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... Сряда, 29 Юли 2020
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... Петък, 24 Юли 2020
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... Понеделник, 20 Юли 2020
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... Неделя, 19 Юли 2020
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... Неделя, 19 Юли 2020
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... Неделя, 19 Юли 2020
  • Златко писа Още
    На хората, които... Събота, 18 Юли 2020
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... Понеделник, 13 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Началото на... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Книгата е... Неделя, 12 Юли 2020
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Големият номер в... Неделя, 12 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... Събота, 11 Юли 2020