1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)

Със сигурност това се е случвало и на вас. Някакъв рязък, неприятен, идещ откъм дълбините на ежедневието удар, който просто не можете да подредите в нормалния ход на нещата. Особено когато източникът му е някакъв възможно най-неочакван, някак сюрреален, трудно въобразим…

Или може би всичко това са само напудрени думички? Какви ти невъобразими неща в България, бе, льольо?

Ето например това съобщение, което получих късно през нощта на 21 декември 2011:

Slovoto Dnes <Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.> писа:

„Nali se rzbrahme liberale. Izprati ni pitvurjdenie, che nyama da ni zamirsyavash poshtata“

Чета и не мога да повярвам на очите си. Не защото не съм свикнал да получавам подобни съобщения в пощата си, напротив. Но този път над гордото съобщение стои електронен адрес, който по никакъв начин не пасва към свинопашеското съдържание на мейла: както всеки може да види, горецитираният ред идва директно от „Словото днес“. С други думи: от ОРГАНА на българските писатели. Кой стои зад това толкова просташко обръщение, кой е човекът, който кичи себе си с думички като „писател“? (Или, както предпочита да казва престарялата ми майка – „културтрегер“). Кой е „интелектуалецът“, стоящ зад адреса на изданието на СБП? И който ми изпраща любезности от ТОЗИ род, на ТАКЪВ български език?

Или може би все пак става дума за някакво недоразумение? Може ли някой да ми помогне, може ли някой да строши зъба на непоносимото, просто убийствено усещане, че има още мнооого да блъскаме, докато достигнем, примерно, Конго?

Колеги от „Словото днес“, може ли някой да ми обясни на какво и на кого дължа честта?

С уважение,

Златко Енев

 

П.П. Между другото, отговорът ми гласеше: „Научи се първо да разговаряш, после да пишеш, а след това може и да ти обърна внимание.“ (Предварително разбира се вече бях спрял абонамента на „интелектуалеца“).