1 1 1 1 1 Оценка 100% (3 гласувания)
Pin It

 

2021 06 Kindheitserinnerungen

 

Травматичните преживявания от детството са нещо като белези от рани, които – дори и ако са заздравели добре – са неотстраними и обикновено ни съпровождат до гроб. Някои от тях, ако са преживявани системно и в продължение на целия процес на израстване, формират най-дълбоките и най-непреодолими вътрешни принуди, с които след това живеем и им се подчиняваме като механични кукли.

Една от основните ми собствени принуди е компулсивната стиснатост и неспособност „да хвърлям“ остарели или непотребни неща. Не е точно патологична – къщата ми не е пълна с непотребни боклуци, но много елементи на поведението ми, като например почти неудържимата лакомия, с която се боря цял живот, със сигурност идват именно от детството, в което непрестанният рефрен се състоеше от една единствена, вечно напявана и тежка като наковалня думичка: „Няма“.

Няма това, няма онова, всъщност няма нищо. До гроб ще ме съпровожда спомена за това как веднъж отидох при баба си да ѝ поискам десет стотинки за кифла, а тя ми каза: „Ще ти дам, но да кажеш на татко си довечера да ми ги върне“. По-късно дойдоха липсите на духовна храна – няма книги, няма филми, няма музика, отново няма нищо.

Четях списание „ЛИК“ като луд, само за да се измъчвам след това от усещането, че всичко, за което пишеше в него, се намираше на хиляди километри разстояние, в някакви вълшебни страни, в които хората можеха да прочетат статия за Стравински, примерно, а след това да изслушат и самата музика, и сами да решат дали им харесва. Или да чуят за „Забриски пойнт“, а след това да отидат в най-близкото кино и да го гледат. Да намерят всяка книга, която ги интересува. Изобщо, да бъдат в състояние да се съсредоточат върху собственото си развитие, вместо върху тази непрестанна борба с недоимъка и оскъдицата. Да живеят, вместо да ровят.

Така върви и до днес. Никакви планини от материални и всякакви други придобивки не са в състояние да убедят изплашеното ми до смърт несъзнателно човече, че не живее в свят на убийствена оскъдица. Каквото и да правя, то си остава абсолютно убедено, че гладната смърт го дебне на всяка крачка – и тъпче, и хвърля вътре в себе си всичко, което му попадне – храна, информация, удоволствия, радости, скърби, изобщо всичко, което му падне под пръстчетата, с неуморимата безучастност на механичен конвейер. Живея в свят на недоимък, независимо от това, че плувам в океан от излишъци. Задушавам се от всевъзможни липси, просто защото съм неспособен да регистрирам нещо друго, освен вечната заплаха, че утре ще бъда лишен от всичко.

Съдба или избор? Кое от двете управлява животите ни, по дяволите?

 

Pin It
Златко Енев
Златко Енев е български писател и издател на „Либерален Преглед“. Досега в България е публикувал шест книги (трилогията за деца „Гората на призраците“ (2001–2005), романите за възрастни „Една седмица в рая“ (2004) и „Реквием за никого“ (2011), както и есеистичния сборник „Жегата като въплъщение на българското“ (2010). Детските му книги са преведени на няколко езика, между които и китайски. Живее в Берлин от 1990 г.

Други статии от този автор

Посетители

49

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Васил Колев писа Още
    За да опаковаш... преди 8 часа
  • Васил Колев писа Още
    Чернокожите бяха... преди 8 часа
  • Златко писа Още
    Обожавам начина, по... преди 13 часа
  • Янко Сливодеров писа Още
    Еврото може да се... преди 2 дни
  • Надежда Александрова... писа Още
    Въпреки че е... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Ок, ето това си е ясна... преди 3 дни
  • Женя Кънева писа Още
    Да, и аз се обърках в... преди 3 дни
  • Pendo писа Още
    Успеха на Христо... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Нямате го, спокойно.... преди 3 дни
  • grainis писа Още
    Значи хем имало... преди 4 дни
  • Златко писа Още
    Напълно е възможно да... преди 5 дни
  • Galia писа Още
    Много интересна... преди 5 дни
  • Декрипто писа Още
    Хората с високият... преди 2 седмици
  • Декрипто писа Още
    Оценяването дали си... преди 2 седмици
  • Гого писа Още
    Всеки читател в... преди 3 седмици
  • Гого писа Още
    Какъв научен отговор... преди 3 седмици
  • Пендо писа Още
    Минало, минало,... преди 4 седмици
  • Гого писа Още
    Много интересна теза... преди 4 седмици
  • Гого писа Още
    Всичко това е много... преди 4 седмици
  • Гого писа Още
    1150 000 е 50% от 2300 000, а не... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Г-н Колев,

    Съвсем не... преди 4 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Пендо писа:
    Би било много по...
    преди 4 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Гого писа:
    Великият историк от...
    преди 4 седмици
  • Гого писа Още
    Великият историк от... преди 4 седмици
  • Васил Колев писа Още
    Пендо писа:
    Професор Стефанидис...
    преди 4 седмици