1 1 1 1 1 Оценка 0% (0 гласувания)
Pin It
 
Как да мислим Македония?

Настоящият текст е част от една дискусия, която бихме искали да ви представим тук под обобщаващото заглавие „Как да мислим Македония?“ Поводът беше публикуваният на страниците на вестник „Култура“ в март 2009 откъс от антропологическото изследване на Петър-Емил Митев, Антонина Желязкова и Горан Стойковски Македония на кръстопът, както и последвалите го разнообразни коментари, които ви предлагаме тук без съкращения.

1. „ Македония на кръстопът“ от Петър Емил Митев, Антонина Желязкова и Горан Стойковски

2. „Как се прави спешна антропология“ от Чавдар Маринов.

3. „Не цапайте вестника!“ от Петър-Емил Митев

4. „Как да говорим за днешна Македония?“ от Антоний Тодоров

5. Как се прави PR критика на една недочетена книга“ от Бойко Василев

6. „За македонските спорове“ от Петър Добрев

7. „Македония, сянка в метафизиката на идентичността“ от Стефан Попов

8. „Към Македония с необременен поглед“ от Тодор Абазов

9. По отношение на Македония българите още са махмурлии“ от Раймонд Детрез

10.
Кой казва кой е експерт? от Лиляна Деянова

11. „Македония – мръсна приказка. Разговор с Иван Кръстев“ от в. „Култура“

12. „,Каква ни е Македония?‘ през погледа на един македонски журналист“ от Виктор Канзуров

13. „Записки на махмурлията“ от Веселин Кандимиров

Отзивът на г-н Чавдар Маринов по повод на публикувана във в. „Култура“ част от книгата „Македония на кръстопът“ беше повод да се върна към времето на моята младост. Бях на 25 години, когато публичен донос (в сп. „Философска мисъл“) ме уличи в смъртния грях „ревизионизъм“. Предстоеше ми дългосрочна специализация. Отпадна. За съжаление, и днес има квалификации, които могат да мотивират „организационни изводи“. Ако не у нас, то у съседите.

Литературният жанр на отзива на Ч. М. е пасквил. Авторът не се е опитал да разбере смисъла на нашата книга, дори не се е постарал да я прочете, а бърза да я заклейми, като я постави в идеологическата рубрика „национализъм“ (патриотарство, божидардимитровщина, каракачановщина, живковизъм и пр.). В действителност книгата има ясна изходна точка: „През последните сто години, и особено интензивно след Втората световна война, в Македония се формира нова балканска нация, която активно търси аргументи и престижни идентификационни маркери за утвърждаване.“ Дори явната защита на македонския език (далеч от такава позиция е не само Божидар Димитров, но и експрезидентът Желев, и действащият президент Първанов) като самостоятелен език днес (и диалект вчера) е прочетена по перверзен начин. Заключението е също ясно формулирано: „Има две различни възможности за цялостна интерпретация на обществено-политическото развитие на Македония. Става дума за мъчителното раждане на мултиетническа нация-държава или за мъчителната агония на неуспешен проект за нация-държава. Това са двете генерални интерпретации. Все още и двете са валидни“. За българските националисти има само една валидна интерпретация, тя е негативна и фокусирана не върху държавния мултиетнически (т.е. македонско-албански) проект, а върху собствено македонския етнически процес.

Публикацията ще провокира българофобията в Скопие. Ще злепостави нейните автори, особено по-младия – д-р Горан Стойковски. Ще затрудни непредубеденото отношение към книгата.

Горан Стойковски е нападнат абсолютно неуместно. Той е припознат като част от екипа на Антонина Желязкова: „Трудът, положен от екипа, изглежда непосилен, но става направо невероятен, ако се вземе предвид, че за петте дена терен авторите са успели да интервюират 55 души...“ Очевидно Ч. М. си представя, че теренната работа е осъществена от тримата автори. Но в предговора на книгата изрично е посочено кои са участвали в антропологическото проучване и какви са авторските отговорности за текста. Авторът е бил неосведомен. След излизането на книгата подобно твърдение става лъжа. Участието на Горан Стойковски изрично е ограничено с политологическия раздел. С авторския текст на Антонина Желязкова се бие като мним съавтор човек, който тя дори не е познавала по време на проучването. Ч. М. пише: „...Не отричам, че в Република Македония има хора, които се смятат за българи – какъвто вероятно е случаят с Горан Стойковски... Но учени като Петър-Емил Митев и Антонина Желязкова трябваше да проявят повече рефлексивност“. Очевидно е внушението, че Стойковски е подвел българските автори. И всъщност изглежда логично: той е местният човек, той сигурно е бил посредник при срещите с македонски българи, той е насочвал към „сълзливо повествование“. Това доносническо внушение би било дълбоко непочтено, дори ако беше основателно. А в случая е скандална лъжа. Горан Стойковски не е участвал в теренното проучване. Няма никакъв принос за антропологическата снимка. Не е съавтор на антропологическия раздел.

Още един характерен казус, този път в политологическия раздел. Ч. М. иронизира: „Случайно са пропуснати тежките разцепления и конфликти в албанския политически лагер от последните три години. Пропуснато е цялото напрежение между двете основни етнически албански партии – ДСИ и ДПА“. Не са пропуснати. В книгата има раздел „Албанската интрига“ – пропуснат е в подборката на в. „Култура“. В случая не става дума за оценка, а за констатация, която, ако е вярна, е достатъчна, за да компрометира книгата. Наистина що за специалисти са автори, които правят анализ на изборите в Македония, а са пропуснали албанските партии.

Не разбирам защо, след като е излязла от печат книгата, редакцията не е дала възможност на Ч. М. (или не е изискала) да се съобрази с пълния текст? Неговата неосведоменост става лъжа. Неговият отзив е реакция на фанатик. Публикацията го прави лъжец.

Не разбирам защо редакцията на в. „Култура“ така радикално сменя критериите си. Беше време, когато вестникът с достойнство обявяваше: „Този текст никога няма да бъде публикуван във в. „Култура“, защото е... лъжлив ... фанатичен... защото е донос“. Сега един гнусен донос се подготвя за публикуване. Не цапайте вестника. Не ни е останало толкова много в една страна, в която елитността на елита постоянно се поставя под въпрос.


Източник

Pin It
Петър-Емил Митев
Петър-Емил Митев е български политолог и социолог, професор по политология в СУ „Климент Охридски“
Други статии от този автор

Посетители

99

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Вла Дунев писа Още
    Хаха, готин отговор,... преди 10 часа
  • Златко писа Още
    Хей, Влади, радвам се... преди 13 часа
  • Вла Дунев писа Още
    Златко, свалям ти... преди 13 часа
  • Златко писа Още
    Александър Поплилов преди 14 часа
  • Гост писа Още
    Кой е илюстраторът? преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Сладур! преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Образцовите... преди 3 дни
  • Надежда Александрова... писа Още
    Прекрасен,... преди 3 дни
  • Пендо писа Още
    Михал е съсем прав.... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Става дума за данни от... преди 6 дни
  • Кунев писа Още
    Само като прочетох, че... преди 6 дни
  • михал бохемов писа Още
    Е и? Какво ни засяга... преди 6 дни
  • михал бохемов писа Още
    От какъв зор трябва в... преди 6 дни
  • Пендо писа Още
    Подобно на двойното... преди 6 дни
  • Чакам отговор от умр... писа Още
    Като от гръцка... преди 6 дни
  • Пендо писа Още
    Не мога да разбера... преди 1 седмица
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Г-н Енев,... преди 1 седмица
  • Иглика Василева писа Още
    През 2000 година беше... преди 1 седмица
  • Valpet писа Още
    Категорично съм... преди 1 седмица
  • Пендо писа Още
    Нека да погледнем... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Кирил...
    преди 2 седмици
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Да посочвам ли... преди 2 седмици
  • Ибрахим К. Чънар писа Още
    Тодор Георгиев писа:
    Нали точно "богатата...
    преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    Простете ми, но аз... преди 2 седмици
  • Лина писа Още
    ... преди 2 седмици