Живеем в кризисно време. От три месеца насам светът, който обитаваме, започва все повече да заприличва на пословичния разровен мравуняк, из който объркано щъкат насам-натам полудели от ужас мравки, руинират се, за броени месеци, самите основи на колективното обиталище, в битката с невидимия враг се хвърлят всички възможни резерви, а жителите на мравуняка, тоест самите ние, установяват с примирени и малко засрамени погледи, че взаимоотношенията им – до вчера комай белязани от нормални, сравнително добронамерени обмени на приятелски жестове – днес изведнъж започват да се определят от едно-единствено нещо: от коя страна на „барикадата“ се намира човек.

Не че двете страни имат дори отдалечена прилика, особено от гледна точка на масовостта. Както при всяка току-що начената война, реална или въобразена, броят на хората, които биха искали да ѝ се противопоставят, е почти нищожен в сравнение с морето от убедени привърженици. Така поне изглеждат нещата през очите на пишещия, с право или не. Врагът изглежда мощен и безпощаден, епидемията на коронавируса вече рутинно се нарича „най-голямото изпитание за човечеството през последните… (следват различно големи отрязъци от време, в зависимост от въображението и дързостта на говорещите/пишещите.) По логиката на всяка колективна превъзбуда от такива мащаби, метафорите, сравненията, преувеличенията, изобщо всички средства на масово-мобилизационното слово, постепенно, почти неусетно, започват да губят какъвто и да било привкус на нереалност и преувеличение; онова, което довчера би звучало като безумно парадиране, днес вече е нормален модус на говорене. И, което е най-важно: несъгласието, което дори и в по-нормални моменти е нещо, с което имаме огромни трудности, изведнъж започва да изглежда като чиста проба кощунство, като безумна клоунада, безсмислено перчене и публично надуване, чийто смисъл, ако изобщо доловим, става в сегашния момент толкова гротескно-дразнещ, че обикновената реакция срещу него е нещо като тази тук.

(Цитирам само един от последните си разговори във Фейсбук, може би защото младата дама отсреща ме завари неподготвен – дали защото съм я „надценявал“ или просто защото сегашната ситуация не допуска нищо по-различно от една именно такава реакция към всеки бърборко на „безобразни глупости“… Е, поне това последното можете да решите единствено вие, въображаеми читатели).

Автор(и): Златко Енев

Преди тридесет години защитих дисертация върху философията на Карл Попър – един от първопроходците в търсенето на логиката, която направлява развоя на научните открития. Винаги съм смятал себе си за човек на здравия разум, рационалността и вярата в научното познание. Винаги съм се опитвал да следя и опознавам, доколкото е по силите ми, развоя на модерната наука, винаги съм стоял на страната на научните аргументи в смисъла, определян от мислители като Попър и Кун (тоест неща, които поставят граници пред възможността самите те да бъдат положени извън сферата на опровержение, а освен това правят ясни, доказуеми или оборими, прогнози). Винаги съм се противопоставял срещу арогантното невежество, особено когато то се пери с „ученост“.

Винаги. Досега.

И толкова по-голямо е удивлението ми от самия себе си, когато днес, в разгара на най-голямата криза, която сме преживявали през последните десетилетия, изведнъж се оказвам в лагера на „антинаучните скептици“, на хората, които отказват да повярват в реалните основания на тази психоза и търсят обясненията ѝ в други, дълбоко скрити и твърде неясни, че и притеснителни за признаване, масови страхове. Онези от неясното бъдеще, от множеството заплахи и неуверености, пред които ни изправя бясната скорост на промените, от дифузното усещане за собствена некомпетентност и неспособност за намиране на ориентири в този толкова объркан свят. Страховете от самите себе си, с други думи. И не мога, и не мога да се откажа от това смътно усещане. Цифрите, които чета по световните статистически сайтове изглеждат смехотворно-незначителни в сравнение с всичко, което до този момент сме наричали глобални епидемии. На това всички отговарят „да, ама ще видиш ти след няколко месеца“. Или „единствената причина за това са бързите и всеобхватни мерки“. Готов съм да призная, че позицията „дайте да видим какво ще стане, ако просто не правим нищо“ е изцяло абсурдна, просто глупашка. И личната ми, както и публична позиция, се ограничава до сдържано, ако и изпълнено с вътрешно несъгласие, придържане към извънредните норми на поведение. Не се доближавам до никого. Отказвам опитите на други да се доближат до мен (имаше и такива неща). Стремя се да не бъда безотговорен, колкото и несъгласен да се чувствам с „логиката“, която се набива в съзнанието ми буквално с чукове, от всички страни.

Автор(и): Златко Енев

На какво може да ни научи историята по отношение на сегашната епидемия на коронавируса?

Първо, историческите уроци потвърждават, че не можете да се защитите, като постоянно затваряте границите си. Не забравяйте, че епидемиите са се разпространявали бързо дори през Средновековието, много преди ерата на глобализацията. Така че дори и да намалите глобалните си връзки до нивото на Англия от 1348 г., това все още няма да е достатъчно. За да се защитите реално чрез изолация, преминаването в едно ново средновековие няма да ви свърши работа. Ще трябва да преминете в пълна каменна ера. Можете ли да го направите?

Второ, историята показва, че реалната защита идва от споделянето на надеждна научна информация и от глобалната солидарност. Когато една страна е засегната от епидемия, тя би трябвало да е честна и да споделя информация за епидемията, без да се страхува от икономическа катастрофа – докато други държави трябва да могат да се доверят на тази информация и да бъдат готови да протегнат ръка за помощ, вместо да изолират жертвата. Днес Китай може да предаде на държавите по целия свят много важни уроци за коронавируса, но това изисква високо ниво на международно доверие и сътрудничество.

Международното сътрудничество е необходимо и за ефективни карантинни мерки. Карантината и блокирането са от съществено значение за спиране разпространението на епидемиите. Но когато държавите не се доверяват една на друга и всяка страна живее с убеждението, че е оставена сама на себе си, правителствата се колебаят да предприемат такива драстични мерки. Ако откриете 100 случая на коронавирус в страната си, бихте ли блокирали незабавно цели градове и региони? До голяма степен това ще зависи от нещата, които очаквате от другите страни. Затварянето на собствените ви градове може да доведе до икономически крах. Ако мислите, че след това други държави ще ви се притекат на помощ, то е много по-вероятно да приемете тази драстична мярка. Но ако смятате, че те ще ви изоставят, то вероятно ще се колебаете, докато не е станало прекалено късно.

Автор(и): Ювал Ноа Харари

Господин Енев, наскоро публикувахте размишленията на Ювал Ноа Харари за света след Ковид-19. Човечеството, казва той, е изправено пред (може би) най-голямата криза на нашето поколение. Бихте ли коментирали и тези думи „Ще оцелеем, повечето от нас все ще са живи – но ще населяваме един различен свят?“

Темата, не ще и дума, е изключително сложна и комплексна. Моето собствено разбиране и оценка за ситуацията се свежда приблизително до следното: налице са сериозни основания човек да възприема сегашната епидемия, особено в свръхдимензионираните ѝ, почти апокалиптични измерения, като израз на други, по-дълбоки и засега несвързвани директно с нея масови страхове. Фактите, разглеждани „трезво“ (говоря примерно за цифрите на случаите на болестта в световен мащаб) са буквално нищожни, сравнени с което и да било друго „ежедневно нещастие“ (като се започне с автомобилните катастрофи и се свърши с „нормалните“ грипни епидемии, които убиват буквално всяка година далеч-далеч повече хора). Тук само една добре направена инфо-графика, която показва колко нищожна е „точицата“ на COVID-19 в сравнение с истински големите епидемии, които са тормозили човечеството в хода на вековете.

Моля това твърдение да не се разбира превратно: в никакъв случай не се опитвам да омаловажавам извънредността на ситуацията, но, както вече казах, според мен причините за нея са не толкова в самата болест, колкото в други, скрити под повърхността обществени страхове, които очевидно са се насъбирали в течение на много дълго време и сега намират своеобразен отдушник под формата на масовата истерия и психоза, предизвикана от едно инфекциозно заболяване, което по принцип е далеч по-малко опасно от обичайния грип. Това е мнението, което защитавам от ден първи насам.

Автор(и): екип на „Маргиналия“, Златко Енев

Коронавирусът не предизвиква първия опасен грип, атакувал планетата. Само дето предишните не бяха с аристократични имена – свински, птичи, луда крава… По данни, цитирани от БТА, пандемията от свински грип през 2009 година е отнела най-малко 285 000 човешки живота. И въпреки това не се стигна до масова психоза и крайни мерки. Какво е по-различното сега?

На първо място са пораженията от самия вирус, макар че природата му сякаш продължава да е неясна. Експертните мнения се люшкат от нов бич за човечеството до грип като другите, който можеш да изкараш на крак.

На второ място идва медийното му отразяване. През последните десет години информационният произвол нарасна многократно. И за милионите, които не са заразени с коронавирус, той е медиен образ, далеч по-заразен от прототипа си. Едва ли е останал някой, който да не е чул за него, да не го мисли, да не се страхува.

Автор(и): Георги Лозанов

Има идеи, с които хората, които сега наричаме „популисти“, в продължение на векове са се опитвали, и то обикновено успешно, да печелят идейни следовници и политически поддръжници. На пръв поглед някои от тези идеи са привлекателни; за тях един непредубеден човек би казал – ето, това ако се постигне, човечеството най-сетне ще заживее в мир и братска любов, без конфликти и без войни. Но никоя от тях не е използвана толкова нагло и безогледно (при това – като че ли с предварително гарантиран успех), и никоя от тях не е донесла на човечеството толкова страдания и не е проляла толкова кръв, колкото трите идеи – за свободата, равенството и братството, обединени в девиза на Великата френска революция. Как се е стигнало до това?

Автор(и): Д-р Георги КАРЕВ, д.м.н.

Питам се: Защо ли в училищата на НРБ не сме научили почти нищо за европейската история? А каквото сме научили, е било цензурирано, изкривено и манипулирано.

Отговорът има две страни: идеологическа и манталитетна. За идеологическата няма какво особено да говорим: знае се, че всичко беше пригаждано към историческия материализъм, че историята просто беше длъжна спретнато да се развива напред към победата на комунизма. По-потискащо обаче е манталитетното обяснение за нашата историческа неграмотност, защото то с всичка сила важи и до днес, доколкото и днешните (или поне вчерашните) ученици изучават почти същата осакатена и манипулирана история, в центъра на която някак саморазбиращо се е поместена България. За да го кажа ясно: българската история, разбира се, трябва да се познава, но е нелепо да учиш европейска история с внушението, че тъкмо България гнезди в нейната сърцевина. А проблемът е именно манталитетен, защото в дъното му е ниското самочувствие на българина, което се компенсира с историческа грандомания.

Смея да твърдя, че докато в учебниците по история се експериментират „иновации“, българите ще си останат в една дълбока духовна провинция и няма да получат шанса да разберат, че живеят на един удивителен континент. И че са част от неговото минало, настояще и бъдеще.

Автор(и): Ибрахим Карахасан-Чънар

Впрочем тезата „Младите не четат“ е също толкова елементарна, колкото и невярна. Тези дни излязоха данни от национално представително изследване на Институт „Отворено общество“, които показват, че близо половината (49%) от хората над 60 години изобщо не отделят време за книги, докато нечетящите до 29 години са два пъти по-малко (24%). Още: сред най-младите всеки трети (34%) заявява, че чете книги почти всеки ден, като делът им е около 3 пъти по-голям в столицата (33%) и в областните градове (30%). Изводът гласи, че четат по-младите и по-образованите, хората с по-високи доходи, както и тези, които сърфират в интернет повече от средното за страната. Те са и по-критични към информацията, която им се поднася, и в по-малка степен са съгласни, че медиите не се поддават на политически или икономически натиск.

Автор(и): Любослава Русева

Международният криминален трибунал за бивша Югославия отсъди, че босненско-сръбският военен командир Ратко Младич е виновен в извършване на геноцид, заради участието му в клането от 1995 в Сребреница, плюс други жестокости. Славенка Дракулич размишлява върху една фотография от първите дни на босненския конфликт и какво точно тя ни казва за естеството на злото.

Автор: Славенка Дракулич

Светът гори, държавата ни – също. Вероятно всичко е започнало с някое малко пламъче. С небрежно захвърлена кибритена клечка, фас или нещо подобно. Дали на световно равнище това е бил атентатът срещу Световния търговски център, Световната икономическа криза или пожарът е тлеел още по време на Студената война? А в България този пожар е горял с години още от времето на социалистическия режим с неговите три невидими за тогавашната (а за съжаление и за огромна част от днешната общественост) фалита, но той е ставал все по-видим и по-видим в годините на прехода? Със сигурност пожарът у нас вече здраво бушува през деветдесетте години, най-странния период в най-съвременната ни история. Той ту намалява, ту лумва отново. Дори когато не го виждаме с очите си, усещаме дима с обонянието си. И гледаме да се спасим поединично.

Автор: Иван Димитров

Почти навсякъде появата на Uber ражда скандали и противоречия. Във Франция например, дейността на фирмата предизвика масови протести на таксиметрови шофьори, които настояваха услугата на Uber да бъде прекратена. В България обаче, граждански протести имаше в защита на приложението – след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) глоби, а след това и нареди спирането на дейността на Uber в страната. Само за три дни инициираната от фирмата уеб петиция събра над 20 000 подписа срещу решението на КЗК. Във Facebook се появиха безброй постове в защита на приложението, а също и журналистически статии, критикуващи атаката срещу „правото на избор“. Същевременно забраната на Uber предизвика недоволство не само сред разтревожените потребители, но и сред самите таксиметрови компании. Причината за това не е тяхната безрезервна вяра в ползата от конкурентните и дерегулирани пазари. Новото законодателство, произлязло от забраната на Uber, всъщност атакува директно и начина, по който днес е организиран таксиметровият транспорт.

Автор: Жана Цонева

Справедливо ще бъде да се каже, че Виктор Орбан е създаден от Джордж Сорос. Фондацията „Отворено общество“ е водещата сила зад стартирането, през 1980-те, на политическата партия на Орбан, Фидес, която започва като младежко и антикомунистическо движение, преди една многомилионна субсидия на Сорос да я превърне в основна политическа партия. Г-н Сорос е платил за оксфордското образование на Орбан и му е давал месечна стипендия от почти 2,000 долара, които са му позволили да упражнява политическа кариера.

Г-н Сорос е осъзнавал мрачната ирония на собствената си позиция още преди 22 години: използвайки неограничените си финансови средства за насърчаване на широкообхватна политическа свобода, той същевременно е помогнал и на ония, които използват образа му, за да насърчават точно обратното

„Превърнах се в основна мишена на днешната версия на антисемитски конспиративни теории. Ако някога е имало човек, който би паснал в стереотипа на юдео-плутократския болшевик и ционист, световен конспиратор, то това съм аз – и на практика това е начина, по който все по-често започват да ме представят“, пише той през 1995 в книгата си Сорос за Сорос.

Автор: Дъг Сондърс

В нечовешки времена живеем, ако изобщо може да се твърди, че някои времена са били по-човешки от други. Все пак всяка епоха е имала своите жестокости, несправедливости, иронии. „Проклятие е да живееш в интересни времена“, въздъхва още Конфуций, а Уди Алън ударно се изказва по темата с филма „Полунощ в Париж“, чиято основна теза е, че другите времена винаги изглеждат по-пълни и интересни от нашите. Че ние винаги търсим това, което нямаме. Но да се върнем към деня.

Автор: Иван Димитров

В откровен разговор с водещия редактор  на полското списание Kultura Liberalna, пост-югославската писателка Дубравка Угрешич размисля върху състоянието на европейските ценности четвърт век след падането на Берлинската стена. Липсата на сериозни публични форуми, казва Угрешич, е довела до недостиг на задълбочено демократично мислене.

Автори: Дубравка Угрешич, Лукаш Павловски

Както и да се извъртаме в настоящето, огромни зони от миналото ни остават здраво вплетени в него, сякаш навързани с някоя от онези „свински опашки“, с които мутри-патриотари днес връзват хора по границата.

Нещо от тези тъмни зони все се показва на повърхността при всеки опит да подредим живота си. Единственият начин да се справим с тях е паметта – „най-доброто средство за самозащита срещу безличността на болката“, както я определя Йосиф Бродски.

Автор: Тони Николов

През втората половина от двадесети век американците бяха приучавани да виждат в лицето както на нацистка Германия, така и на Съветския съюз, възможно най-големи злини. Хитлер е бил по-лош, защото режимът му е практикувал безпрецедентния ужас на Холокоста, опита за изличаване на цял един народ поради расови основания. Но Сталин също е бил по-лош, понеже режимът му е унищожил далеч, далеч повече хора – десетки милиони, както често се твърдеше – в безкрайната пустош на Гулаг. В продължение на десетилетия, та дори и днес, тази сигурност относно разликите между двата режима – качество срещу количество – определяше основните правила на политиката на паметта. Дори и историците на Холокоста обикновено приемаха като даденост, че Сталин е унищожил повече хора от Хитлер, поставяйки по този начин самите себе си под още по-голямо напрежение да доказват специалния характер на Холокоста, тъй като това е нещото, което прави нацисткия режим по-лош от сталинисткия.

Автор: Тимъти Снайдър

В рамките на последния четвърт век светът около нас преживя огромни промени. Рухна един обществен строй, което доведе до промяна на облика на цяла Източна Европа. Войни в Близкия Изток, Северна Африка и Средна Азия предизвикаха миграционни потоци в посока Западна Европа. Изненадващо, като най-вокални противници на тези миграционни вълни се доказват източноевропейците, въпреки че техните страни не са предпочитани крайни дестинации на бежанците. Защо се случва това? Опит за отговор предлагам в следните редове.

Автор: Марио Игнатов

Нацизмът е една от двете големи злини (знаете коя е другата), сполетели света през 20–ти век и победата над него е изключително постижение.

Втората световна война пък е ужасяваща трагедия, погълнала десетки милиони животи и прекършила стотици милиони съдби, чието приключване оправдано е едно от най–радостните събития в историята на човечеството.

С капитулацията на нацистка Германия пък приключва войната в Европа, а в Западна Европа приключват и други ужаси, като концентрационните лагери.

Затова е и редно да отбелязваме тази капитулация като деня, в който е победено едното голямо зло (за другото трябва да почакаме още 45 години) и сме длъжни да отдадем почит на жертвите и загиналите.

Автор: Константин Павлов – Комитата

След като поотмина първоначалния ми шок, започнах да търся обяснение на интуитивното си усещане, че не съм Шарли.
Докато търсех, изчетох множество текстове, посветени на трагедията, изгледах филма, разказващ за процеса срещу издателите, дори успях да се докопам до сюблимния брой на самото списание с многомилионното „всичко е простено“. Изобщо – внимателно проследих случващото се „след Шарли“.
Усещането оставаше. А обясненията, които сама си давах, ми изглеждаха недостатъчни.

Автор: Евгения Иванова

Но атаката срещу Шарли Ебдо е нещо много повече от атака срещу републиката, както я определи френския президент, много повече от нападение срещу демокрацията, светскостта, свободата на словото, плурализма, срещу свободата въобще във всичките ѝ измерения. Това беше атака срещу фигуративността; иначе казано беше покушение срещу интерпретативния характер на мисленето в полето на човешките отношения. Което ще рече, че става дума за терористичен акт срещу човешкото, срещу същността на човека като мислещо същество да прави разлика между знак и предмет, между „буквалност“ и образност.

Автор: Димитър Камбуров

Убийствата на невинни хора в Париж ме смутиха. Но аз – човек, който не съм квалифициран да тълкувам изкуствотото на карикатурата или да анализирам причините за религиозния фанатизъм – не съм нито уплашен, нито обезкуражен. Компетентността ми ме прави свободен да призная, че не притежавам ключ за обяснение на посоката, в която ще се развиват социалните взаимодействия между европейците, възпитани в духа на Волтер и Кант, и икономическите имигранти, възпитани от Корана.

Обаче Разумът и Еволюцията ми дават сериозни доказателства, че нито европейският начин на живот е упадъчен, нито мюсюлманските общности ще се радикализират до степен да обявят война на християнството. Те ми дават доказателства и за това, че свободата на словото е неунищожима, каквито и спорадични опити да се правят да я премахнат. А свободата на словото, както казва и Дайнов, е средството, чрез което моят критичен ум отстоява моето достойнство на човек, който избира как да живее.

Автор: Златко Ангелов

Едно компетентно и интересно представяне на основните специфики на Третия Райх. Вероятно ще бъде от интерес за неспециализираната публика, неразглезена откъм подобни текстове в обичайното българско медийно пространство...

Автор: Антон Гицов

Трябва да призная нещо, за което не съм сигурен, че всъщност мога да го кажа тук: ужасно мразех двата небостъргача на световния търговски център. Те бяха пример за архитектура, зад която няма идеи.

Автор: Вацлав Хавел

Нацията е общност, породена от модерната епоха и национализмът е идеологията на националната идентичност. Тази идеология може да се променя и насочва в зависимост от стратегията за национално развитие, която е отговорност на политическите и интелектуалните елити на една нация.

Автори: Огнян Минчев, Цветана Георгиева

И така, нека да уточним каква е философията на това издание. За да го направя, ще започна с едно кратко двустишие на Валери Петров, което формулира проблема (но не и решението му)...

Автор: Златко Енев

Отдавна се каня да напиша подобен материал. Материал относно личното ми, непретенциозно и непрофесионално наблюдение  за българския книжен пазар. И ето, че съвсем скоро преминалият Пролетен базар на книгата ми се стори прекрасна възможност да запретна ръкави и да напиша един по-обзорен репортаж-коментар.

Автор: Димитър Панайотов

Османският и съветският тип номенклатура показват удивително сходство. Втората определено не е ползвала опита на първата и това говори, че сме изправени пред нещо повторяемо при определени условия.

Автор: Веселин Кандимиров

Не харесвам Марио Варгас Льоса... Много съм му гневна не защото е лош писател, а защото в книгите му, въпреки големия потенциал и много интересни находки, той ги пропуска по най-глупавия начин.

Автор: Ели Иванова

Първата родина, Югославия, изискваше всеотдайност; втората, Хърватска, искаше изтриването на първата; третата, Холандия, не изисква любов – нито пък обещава някаква.

Автор: Дубравка Угрешич

Младите жени слушат отвсякъде: раждайте деца, и то по-бързо! За последствията от това не се говори много. Тук няколко неудобни истини.

Автор: Ирис Радиш

Сексуалната злоупотреба с едно 13-годишно момиче очевидно е тежко престъпление.
След като това е казано – и виждайки вълната от лудост, която в момента разпалва духовете, ние би трябвало да си припомним следното …

Автор: Бернар-Анри Леви

В течение на последното столетие, картините на насилие от Втората световна война, Камбоджа, Руанда, Дарфур, Ирак и много други места и времена бяха буквално пирографирани в нашето колективно съзнание.

Автор: Стивън Пинкър 

Поговорката е Дума дупка не прави, но както всички поговорки, и тя си има противоположен абсолютен двойник: Лоша рана зараства, лоша дума не се забравя.

Автор: Ели Иванова

Американските либерали се борят за всякакви свободи, но имат болезнено трудни отношения със свободата на словото.

Автор: Никола Пенев


Много малко хора в България са в някакво малцинство, или поне така ни се струва отстрани: като някаква хомогенна маса, в която повечето хора изглеждат и се смятат еднакви, или поне подобни. Това е илюзията на националността.

Автор: Ели Иванова


Пет години преди публикуването в „Култура“ на части от дискутираното днес изследване Македония на кръстопът вестникът помести един до друг два интересни експертни анализа на актуалната ситуация в Македония – от Антонина Желязкова и от Чавдар Маринов.

Автор: Лиляна Деянова

Посетители

74

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Благо писа Още
    Позволихме да ни... преди 6 часа
  • Павлов Д. писа Още
    Хайде още един... преди 18 часа
  • Златко писа Още
    Не разбирам всички... преди 1 ден
  • Златко писа Още
    Откъм Фейсбук:

    Zlatko Enev...
    преди 1 ден
  • Галина писа Още
    Не мога да харесам,... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Благодаря, Роби! ... преди 2 дни
  • Роберт Леви писа Още
    След като прочетох... преди 2 дни
  • Доника писа Още
    Другите страни са на... преди 2 дни
  • Златко писа Още
    Колкото и странно да... преди 3 дни
  • Valpet писа Още
    Благодаря на г-н Енев... преди 3 дни
  • Биляна писа Още
    Благодаря и аз.... преди 3 дни
  • Съгласен писа Още
    "Нека" е като "дано".... преди 4 дни
  • асен писа Още
    Умен човек. Дали знае... преди 4 дни
  • безкоронен писа Още
    има само Един който... преди 4 дни
  • Росена писа Още
    Много смислен, по моя... преди 5 дни
  • Златко писа Още
    Шансовете за... преди 1 седмица
  • Christo Dimitrov, Ph... писа Още
    Каквито и да са били... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Как да не се сети... преди 1 седмица
  • Павел Павлов писа Още
    Най-важният въпрос е... преди 1 седмица
  • Павел Павлов писа Още
    Не виждам прилика на... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Във Фейсбук вече съм... преди 2 седмици
  • Valpet писа Още
    Добре де, нека... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Забележете, не... преди 2 седмици
  • Златко писа Още
    Ок, благодаря ти. Ако... преди 2 седмици
  • Биляна писа Още
    Масовата психоза е... преди 2 седмици