1 1 1 1 1 Оценка 100% (2 гласувания)
Pin It

 

Brandanschlag auf das Haus der turkischen Familie Genc in Solingen 1993. Vor dem ausgebrannten Haus liegen Blumen und Kranze. An dem Gebaude hangen Transparente und  eine turkische Fahne. Bei dem Anschlag wurden drei Kinder und zwei junge Frauen
Сцената на расистка атака срещу турско семейство в Золинген, Германия, през 1993 г.

40-годишната Ясемин Шоман е експертка по расизма и научна директорка на Германския център за интеграция и миграционни изследвания (DeZIM). По образование историчка, преди това тя е била директорка на академичните програми в Еврейския музей Берлин.

Шпигел: Г-жо Шоман, в САЩ има съвсем различно измерение на расисткото полицейско насилие, в сравнение с онова в Германия. И въпреки това, след насилствената смърт на афроамериканеца Джордж Флойд, десетки хиляди хора излязоха на улиците в Берлин, Мюнхен и Хамбург. Как си обяснявате това?

Шоман: Хората в САЩ протестират не само срещу полицейското насилие. Става въпрос за много повече от това. Чернокожите хора са несъразмерно засегнати от бедността. Те имат по-лошо обслужване в сферата на здравеопазването и по-малък достъп до образование. Това са структурни проблеми, които имаме и в Германия. И тук някои групи от населението са подложени на по-голям риск да обеднеят или да отпаднат от училище.

Шпигел: Как изглежда структурният расизъм в Германия конкретно?

Шоман: Един пример е расовото профилиране от страна на полицията, което означава, че някои хора са обект на по-чести проверки без вероятна причина, поради фенотипни характеристики, като цвят на кожата. Проучванията показват също, че учителите систематично оценяват децата по-лошо, ако имената им не звучат по немски. Това не се основава на някакви съзнателни умонагласи, като например, че учениците с турски имена са по-малко интелигентни. По-скоро то се основава на автоматичното предположение, че те идват от среда в неравностойно положение. Тук имаме сливане на множество характеристики на дискриминацията, като етнически произход и класа.

Шпигел: Могат ли тези учители да бъдат обвинени в расизъм?

Шоман: Често недоразумение, особено в Германия, може да бъде, че за расизъм може да става дума единствено ако подобен тип отношение е било умишлено. Расизмът обаче не трябва да се разглежда само като проблем на хора със зли намерения. Трябва да се обърне внимание и на структурите и институционалните процедури, при които хората могат да бъдат поставени в неравностойно положение без умишлена злоба.

Шпигел: Откъде идва това недоразумение?

Шоман: Твърде дълго вече в Германия расизмът и антисемитизмът се смятат за исторически явления. Много хора вярват, че, примирявайки се с престъпленията на националсоциализма, ние сме ги преодолели. Според това разбиране расизмът е явление, което съществува само сред десните екстремисти.

Шпигел: След атаките на ксенофобски палежи в Золинген и Мьолн през 1990-те в Германия се разрази дебат за враждебността, проявявана към чужденците в ежедневието.

Шоман: Това е вярно. Но вниманието на хората бързо се насочи към други теми. Между другото, би било интересен точно тук да поговорим за терминологията.

Шпигел: Как точно?

Шоман: Думите „Ausländerfeindlichkeit“ и „Fremdenfeindlichkeit“ – буквално „враждебност към чужденци“ и „враждебност към непознати“ – са алтернативни форми на завоалиране, които са се утвърдили в тази страна. Това е така, защото концепцията за раса е табу [в обществения разговор], поради престъпленията на националсоциалистите.

Шпигел: И затова хората в Германия избягват термина „расизъм“?

Шоман: Точно така. Но само защото вече не се говори за „раси“, това не означава, че расизмът е изчезнал. Само формите на изразяване са се променили. В днешно време аргументите се основават не толкова на теории за биологичната раса, колкото на етническата, културна или дори религиозна принадлежност. Целта обаче все още е да се изключат групи, считани за „чужди“, от достъп до материални и символични ресурси, както и да се легитимира привилегирования статус на собствената група.

Шпигел: Кой е засегнат от расизма в Германия?

Шоман: Бих казала, че в момента има пет особено уязвими групи: чернокожи, синти и роми, мюсюлмани и, поради кризата около коронавируса, все по-актуален става антиазиатският расизъм, въпреки че не трябва да се забравя, че тази група е била обект на расистко насилие и в миналото. Помислете например за бунтовете през 1992 г. в Росток-Лихтенхаген [насочени срещу бившите „виетнамски гости“ в ГДР]. Аз бих считала за уязвима група и евреите, но антисемитизмът не може лесно да бъде включен в общия термин „расизъм“.

Шпигел: Защо не?

Шоман: Антисемитизмът е различен. Той е много силно повлиян е от различни конспиративни теории. Докато расизмът касае представянето на другите като „по-долни“ от нас, антисемитизмът касае неща като предполагаемата цел на евреите да постигнат световно господство. Следователно тук става по-скоро въпрос за уж ужасяващото превъзходство на това малцинство, отколкото за неговата малоценност.

Шпигел: Колко сериозен е анти-мюсюлманският расизъм в Германия?

Шоман: Представителните проучвания на общественото мнение и анализи на политическия и медийния дискурс показват, че това е една от най-широко приетите форми на расизъм в Германия. Той е сравним с расизма срещу синти и роми. Десните популисти го изразяват най-грубо, но той отдавна е проникнал в средата на обществото. Има безброй примери за нападения срещу джамии и за антимюсюлманско насилие. Засега обаче феноменът не получава вниманието, което заслужава.

Шпигел: Виждате ли и положителни развития в начина, по който германците се справят с расизма?

Шоман: Да. Става все по-лесно да се справяме с тези проблеми. Положителни примери включват новосформираната комисия на кабинета по расизма и десния екстремизъм, което показва, че въпросът най-накрая се решава на най-високо политическо ниво. Тук имаме нужда от дългосрочна стратегия.

Шпигел: В какво трябва да внимават хората, за да се изразяват, без да изпадат в дискриминационни шаблони? Много хора се чувстват несигурни в това.

Шоман: Като правило е важно да се замислим кога езикът може да бъде нараняващ или изключващ. Например, когато някои рома и синти казват: „Моля, не се обръщайте към нас със заклеймяващата g-дума [ц-дума]“, е трудно да се разбере защо толкова много хора все още пилеят толкова много енергия, настоявайки да използват термини като „цигански сос“ [вид широко разпространен в Германия барбекю-сос], вместо просто да уважат техните желания.

Източник

 

Pin It
Ясемин Шоман
Д-р Ясемин Шоман е управляваща директорка на Германския център за интеграция и миграционни изследвания (DeZIM-Institute) – изследователска институция, финансирана от германското Федерално министерство по семейните въпроси, възрастните граждани, жените и младежите. Преди това е заемала длъжността ръководител на академичните програми на Еврейския музей в Берлин, където е отговаряла за програмите на Академията за миграция и многообразие и за еврейско-ислямския форум. Има магистърска степен по съвременна история и немска филология и е получила докторска степен от Центъра за изследване на антисемитизма в Technische Universität, Берлин, където преди това е работила, между другото, като сътрудник по изследователския проект „Der Ort des Terrors – Die Geschichte der nationalsozialistischen Konzentrationslager“ [Мястото на терора – Историята на националосциалистическите концентрационни лагери]

Посетители

81

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Помак писа Още
    Бегом да си пиеш... преди 16 часа
  • Атансов писа Още
    С "Г" или "К" фактите са... преди 1 ден
  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... преди 1 седмица
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... преди 2 седмици
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... преди 4 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... преди 4 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    На хората, които... преди 4 седмици
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... Понеделник, 13 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Началото на... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Книгата е... Неделя, 12 Юли 2020
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Големият номер в... Неделя, 12 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... Събота, 11 Юли 2020