1 1 1 1 1 Оценка 95% (4 гласувания)
Pin It

 

2016 08 Monotheism 2

 

Може би най-дълбоката и с най-големи последствия революция в човешката история се извършва някъде в столетията между късната Бронзова епоха, тоест към края на второто хилядолетие пр.Хр., и началото на Новата ера. Нейният манифест гласи: „Да нямаш други богове освен Мен“. Това е процесът на възвисяване на човешкия дух, който Карл Ясперс локализира в „Осевата епоха“, а Макс Вебер обозначава като рационализиране, тоест отдалечаване от магическото мислене. Историческото ехо от тази революция без начало и без край, свързвана с името на легендарния основоположник на юдейския монотеизъм Мойсей, в течение на която пантеонът на космическите богове бива постепенно узурпиран от ревнивия бог на библейските религии, е тема на новоизлязлата книга на германския историк Ян Асман „Мойсеевото разграничение или цената на монотеизма“.

„Мойсеевото разграничение“ е формулата, с която Асман маркира епохалния преход от политеизъм към монотеизъм. Той въведе това понятие за пръв път в излязлата си преди няколко години книга „Мойсей Египтянина“, чиито провокативни идеи предизвикаха една все още незаглъхнала дискусия. В новата си работа той прецизира и доразвива мислите, изложени в предишната си книга. На първо място Асман конкретизира съдържанието, което влага в централното за своя анализ понятие, Мойсеевото разграничение. Той подчертава, че от решаващо значение е не разграничението между Единствения бог и многото богове, а разграничението между истина и лъжа, между истинския бог и лъжливите богове, между вяра и неверие. Мойсеевото разграничение не е историческо събитие, необратима революция, променила света веднъж завинаги, а „регулативна идея“, проявяваща своето въздействие на приливи и отливи в продължение на векове и хилядолетия. Асман изтъква, че само в този смисъл може да се говори за монотеистичен обрат, който не съвпада обаче с никаква историческа цезура и още по-малко с биографията на Мойсей (ако приемем неговата историчност). Единственото диахронично изключение е египетският фараон Ехнатон (XIV в.пр.Хр.), в чието царуване Асман вижда първото документирано проявление на монотеистичния импулс.

Така че Мойсеевото разграничение не е историческа межда, а агрегатно състояние на духа. И което е особено важно според автора: не постулирането на Единствения бог, а отрицанието или забраната на другите богове е същността на монотеизма. Исторически новото, с други думи, е заявката за тотален монопол върху истината – религиозна и житейска. В последна сметка Мойсеевото разграничение означава „разграничение между бога и света, водещо към разграничение между човека и света“. Поривът на човека към отвъдното го откъсва от отсамното.

По всеобщо убеждение на монотеистичните религии, с вярата в Единствения бог в света влизат моралът и правото. Асман дава диференцирана интерпретация и на това разпространено мнение. Той е съгласен, че в Египет човек служи на бога, като поддържа олтарите и не забравя жертвоприношенията, докато в Израил човек служи на бога с праведност и любов. Но той настоява, че монотеистичната традиция упорито си затваря очите за предисторията на библейската идея за справедливостта, съществувала още от най-древни времена в човешкото общество, просто защото то не би могло да функционира без справедливост. Постижението на монотеизма не се състои в това, че е „измислил“ морала и правото, а че прехвърля отговорността за тях от земята на небето, от сферата на бита в сферата на духа. Като теологизира справедливостта, монотеизмът я въздига в ранга на религиозна истина. Справедливостта се превръща в синоним на „истинската“ религия, докато безправието и неморалността стават емблема на „езичеството“. С възникването на представата за правоверие, насилието и омразата, съществуващи откакто свят светува, придобиват ново качество и мащаби – от нетърпимостта към езичника и друговереца до религиозните войни.

Близо до ума е, че в определена перспектива историческото разграничение, свързано с името на Мойсей и юдаизма, лесно може да се изтълкува в антисемитски смисъл. Юдаизмът е религия на самоизолацията, защото за евреите, кошмарът това е асимилацията. Яхве издига висока стена около избрания народ, за да пресече всякакъв досег с чужди идеи и нрави. Същественият момент тук е, че самоизолацията не изисква насилие, във всеки случай не отвъд собствената й рамка. Християнството и ислямът обаче, цялата енергия на които е насочена именно към преодоляването на границата с другите и универсализирането на Мойсеевото разграничение, никога не признават границата на другостта. Те не биха могли и да я признаят, тъй като за разлика от Яхве и богоизбрания народ, богът на християните и на мюсюлманите им повелява да разпространяват истината по цялата земя, изолирайки онези, които не признават тази истина. Едва в тази форма се проявява насилственият потенциал на монотеизма. Въпреки това, приемайки възторжено определението на Фройд за монотеизма като „прогрес в духовността“, Асман повтаря: „Монотеизмът е едно голямо цивилизационно постижение“. Цената на духовното възвисяване, отприщено с Мойсеевото разграничение – което, нека напомним, е разграничението между бог и свят, – е в разкъсването на единството между човек и човека и между човека и света, с последна спирка гносисът.

Генералното обвинение по адрес на Асман е, че пледирал за възраждането на политеизма. Но само един предубеден прочит на новото му есе би могъл да открие там основание за подобно твърдение. Критиката има явно проблеми с Асман: спекулативна мисъл, фантазия на романист и перо на стилист – тази необичайна за академичния бранш комбинация, напомняща за Фройд, предизвиква объркване на критическия полюс. A propos Фройд: величието на бащата на психоанализата не се състои в някакво си откритие, а в това, че отвежда човешката мисъл и интуиция до неподозирани дълбини. В тази посока, струва ми се, трябва да се търси обяснението и за необичайния интерес към идеите на Ян Асман.

Jan Assmann, Die Mosaische Unterscheidung: оder der Preis des Monotheismus (2003).

Източник: „Императорът на сладоледа. Блог на Стоян Гяуров“ – www.icecreamst.com

Pin It
Стоян Гяуров
Стоян Гяуров е журналист и преводач, роден през 1950 в Хасково. Завършва английска филология в Софийския университет, след което работи в държавното радио. От 1990 до 2012 е редактор в радио „Дойче Веле“, Бон. Превел е книгите: „Светът на късната античност“ от Питър Браун, „Невинни ръце“ от Александър Демант, „Мойсей Египтянина“ от Ян Асман, „Бъдещето на класическото“ от Салваторе Сетис, „Фараонът Пруст“ от Михаел Маар. Автор е на есеистичния сборник „Платон, прасето и последният буржоа“ (изд. „Ерго“, София 2013).
Други статии от този автор

Посетители

103

support

Последните най...


Библиотека

Коментари

  • Помак писа Още
    Бегом да си пиеш... преди 2 часа
  • Атансов писа Още
    С "Г" или "К" фактите са... преди 20 часа
  • АННА писа Още
    Не ми харесва Никак.... преди 1 седмица
  • Пенка Бангова писа Още
    Благодаря, че... преди 2 седмици
  • доц.Николай Колев,MD... писа Още
    Повърхностно... преди 3 седмици
  • Гост писа Още
    Един препис не е като... преди 3 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Не е бил само той, но е... преди 4 седмици
  • Гост писа Още
    И откъде знаем, че е... преди 4 седмици
  • Хелвеций писа Още
    Започнало е. Поне един... преди 4 седмици
  • Златко писа Още
    На хората, които... преди 4 седмици
  • Петър Петров писа Още
    Г-н Енев, благодаря за... преди 4 седмици
  • Пендо писа Още
    Колебая се дали да... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Началото на... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Колцина днешни... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Книгата е... Неделя, 12 Юли 2020
  • Емил Войников писа Още
    Интересно четиво!... Неделя, 12 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Големият номер в... Неделя, 12 Юли 2020
  • Пендо писа Още
    Златко прощавай, като... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, аз не те... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Хубаво, Красимире,... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, ето тук са... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    А инак, тия гръцки... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Красимире, отговарям... Събота, 11 Юли 2020
  • Красимир писа Още
    Златко, твърдиш, че... Събота, 11 Юли 2020
  • Златко писа Още
    Освен това горе е... Събота, 11 Юли 2020