Безспорно най-влиятелният и известен романист на всички времена (превеждани колкото него по целия свят са само Агата Кристи и Уилям Шекспир), Жул Верн не остава безучастен към случилото се през 1876 г. и 1878 г. в една далечна балканска християнска страна. Заслуга за това има обожаваният от него Виктор Юго. Отзвукът от Априлското въстание е значим във Франция, а Верн е силно впечатлен от характера на балканските хора, както преди това от смелостта на унгарците, и от самоотвержеността и стихийния дух на славяните. Западният човек мисли балканците в ключа на един средно-източно и южноевропейски антропологичен фон; в духа на пътешествениците по балканските земи от ХVІІІ и ХІХ в., но и на късните изследователи на балканските сюжети и стереотипи, които слагат в единна схема екзотиката на балканеца, румънеца, унгареца и славянина, а писателските жестове на Верн напомнят литературното поведение на Байрон. Показателни са два известни романа на Жул Верн: „Матиаш Шандорф“, посветен на борбата на унгарците („Mathias Sandorf“, 1885) и „Архипелагът на огъня“, разказващ за гръцкото освободително въстание от 1820 година („L`Archipel en feu“, 1884).
Автор(и): Евдокия Борисова
И така, тезата ни в предходния опус заключи, че новата медийна оптика буквално се ражда в пепелта на старата.
Подобен исторически драматизъм, черпещ сценична енергия от антиномични събитийни съвпадения, изглежда, е дълбоко криптиран и в разказа на Л. Карол за чудатите преображения-отражения на „Алиса в огледалния свят“, с каквото заглавие впрочем този текст е познат сред българския културен контекст. Колкото и да изглежда маргинална на пръв поглед обаче, последната бележка е всъщност твърде уместна, доколкото преводаческият избор заглавието на Л. Карол да добие своя фразеологизиран днес вид затъмнява две от важните му конотации, постоянно съпътстващи неговата оригинална формулировка: Through the looking-glass, and what Alice found there (През огледалото, и какво откри там Алиса).
Автор: Пламен Шуликов
Работното понятие полицейски реализъм на пръв поглед създава впечатление, че само би умножило недефинитивността на представата за реализъм, и без друго потвърждавана от нуждата тя да бъде постоянно коригирана чрез допълнителни атрибутивни уточнения – критически, натуралистки, социалистически, магически или пък фотореализъм. Да се замислим върху непостижимо безпристрастния реализъм на професионалната оптика, през която полицаят наблюдава света, признаваме, ни подсказаха Стефан Цвайг, Артър Конан Дойл и Жак Рансиер.
Автор: Пламен Шуликов
Комплексен и брилянтен автор, Валтер Бенямин умира, бягайки от нацистите, преди да успее да довърши последния си проект. Днес най-после фрагментите от тази книга получават по-широко разпространение. Нобеловият лауреат Дж. М. Кутси описва еволюцията на един шедьовър…
Автор: Дж. М. Кутси
Без знаменателни хронологии, нека започнем с едно случайно и далечно съвпадение. През 1929-та в Дивдядово се ражда Тончо Жечев. През същата година в Бон се появява един превъзходен анализ на консервативното утопийно мислене. Дължим анализа на една от най-силните книги, които хуманитаристиката на ХХ век е завещала на днешната социологическа мисъл. Това е „Идеология и утопия“ на Карл Манхайм…
Автор: Яни Милчаков
В тази честотност на „роб“, „поробен“ и „заробвание“ днес може да се чете и някаква ирония, резултат от прекомерността на лексиката, от много бързото влизане в господарската роля на заробващия…
Автор: Албена Хранова
През 1947 г. Ален Роб-Грийе участва в международна младежка бригада в България и описва своите впечатления и преживявания в един от първите си публикувани текстове „Четири дни в България“...
Автор: Галя Симеонова-Конах
Подобно на големите държави, при големите и значими литератури и писатели също трябва да има излаз на море…
Автор: Сава Василев
Този толкова стар, по-стар дори от човечеството сводник, езикът, умее да се шегува като никой друг. Често образността е пищното одрешение, прикриващо чудовищните ни пожелавания – терзанията на тялото и духа.
Автор: Сава Василев
Литературната ни география трябва да си е поставила амбициозната задача да не отстъпва на физическата, защото между двете има повече от случайни прилики...
Автор: Сава Василев
За да дам тона за размисъл, ще определя техния нерв така. Изпитвам усещането, че сред многото катастрофи, с които се е прославил и ни заплашва XX век, една от главните, и често скрити от погледа, е антропологическата катастрофа.
Автор: Мераб Мамардашвили
След множество хоризонтални и вертикални прочити на българската литература, извършени в последните двадесетина години, ще отбележим, че те имат значение предимно в балканския регион, и най-вече – в границите на нашата държава, чиято официална доктрина е нацията.
Автор: Антоанета Алипиева
В разсъждението, което ще развия тук, става дума не точно за литература, а за неща, които я моделират.
Автор: Владимир Трендафилов
През цялото си времетраене социализмът усърдно крие действителните престъпления и парфюмира литературните.
Автор: Владимир Трендафилов
Фотографията предпоставя, че ние знаем нещо за света, ако го приемаме по начина, по който камерата го записва. Но това е противоположността на разбирането, един подход, който започва от неприемането на света такъв, какъвто той изглежда.
Автор: Сюзън Зонтаг
Историческият престиж, авторитетът на четенето и писането, могат да се окажат една сравнително кратка отсечка в историята на вида ни ...
Фройдистката психология е единственото систематично обяснение на човешката психика което, от гледна точка на неговата изтънченост и сложност, важност и трагическа сила, заслужава да бъде поставено редом с хаотичната маса от психологически прозрения, които литературата е натрупала през вековете.
Зад призивите към мълчание се намира желанието за едно възприятийно и културно чисто състояние. И, в нейната най-увещаваща и амбициозна версия, защитата на мълчанието представя един митичен проект на тотално освобождение.
Автор: Сюзън Зонтаг
Романът на Антон Дончев „Време разделно“ излиза през 1964 г. съвсем не без връзка с поредната държавна акция по преименуването на българите мюсюлмани в Родопите през 60-те-70-те години на ХХ век. Според настойчиво и многократно повтаряното свидетелство на автора романът е написан само и точно за 43 дни.
Автор: Албена Хранова
Всяка ера трябва да изобрети отново проекта на „духовността“ за себе си. (Духовност = планове, терминологии, идеи за поведение, насочено към разрешаване на болезнени исторически противоречия, присъщи на човешката ситуация, към завършване на човешкото съзнание, към трансцендентност.)
Автор: Сюзън Зонтаг
Нашата задача е не да намерим максималното количество съдържание в едно произведение на изкуството, а още по-малко да изстискаме още повече съдържание от произведението на изкуството, което вече е тук. Нашата задача е да орежем съдържанието, за да можем изобщо да видим самото нещо.
Романистите винаги са се изпробвали в областта на есето и пишещият есета романист си остава литературна сила, с която трябва да се съобразяваме. Двете форми споделят един вътрешен плурализъм и скептицизъм, който ги превръща в естествени съюзници на демокрацията.
Много неща по света не са получили имена; и много неща, дори ако са били назовани, никога не са били описвани. Едно от тях е онази чувствителност – несъмнено модерна, един вариант на изтънчеността, но едва ли идентична с нея – която е позната под култовото название „Камп“.
Коментари
Още един въпрос за... преди 2 дни
I have learned... преди 5 дни