1 1 1 1 1 Оценка 60% (2 гласувания)
Pin It

 

2019 09 The Kindergarten Teacher

 

Дете на пет и половина държи слушалката на безжичен стационарен телефон в хотелска стая, за да съобщи, че е отвлечено. То е затворило похитителя, докато се къпе, в банята. Похитителят дава указания на детето да се обади на 911 и да продиктува на полицията точния адрес на хотела и номера на стаята, в която се намират. И му ги казва.

Що за филм е това, който завършва по този начин (и що за рецензия, не просто съдържаща, но направо започваща с разкриване на финала)?

Това е пропуснат филм от 2018-та с нищо не обещаващото заглавие The Kindergarten Teacher (и с още по-малко обещаващото българско заглавие Учителката от детската градина, под което е минал по HBO GO). Римейк на едноименен филм от 2014-та на израелския режисьор Надав Лапид, който не съм гледал. Пропуснат шедьовър.

Шедьовър за родители с малки деца. Но първите неща първо.

Похитителят е учителка от детска градина (руският превод на заглавието – Воспитательница – би звучал определено по-добре и на български), доскорошна учителка на отвлеченото момченце. Учителката е несъстояла се поетеса, майка на деца в колежанска възраст, която ходи на курс по творческо писане (на поезия). Момченцето на пет и половина е гениален поет от категорията на Уилям Карлос Уилямс (или Патерсън). Напълно неубедителна в началото и определено нереалистична конструкция, която започва да придобива с напредването на сюжета втрещяващ потенциал на Брехтов Lehrstück (в авторизиран превод на самия Брехт: learning-play, но и teaching-play, разбира се).

След като веднъж случайно присъства на сътворяването на стихотворение от момченцето, ходещо напред-назад в празната стая за занимания, възпитателката започва да работи с детето. Началото на работата ѝ с гениалния петиполовина-годишен поет е белязано от първата ѝ изрично неетична постъпка (в градиращата поредица от подобни престъпвания, кулминиращи в престъпното деяния на отвличането на детето) – тя започва да представя стихотворенията на вундеркинда в курса по творческо писане като свои.

Преподавателят – не кой да е, а вече навлизащият в средната възраст и леко прошарващ се, но все така младежки-грацилен Гаел Гарсия Бернал (И твойта майка също) – е впечатлен от нейния напредък и дори прави секс с нея на пода в кабинета си. Същият ще ѝ отправи упрек в етически нередно поведение и ще я изключи от курса, след като възпитателката при едно поетическо четене разкрива самоличността на автора на стихотворенията. Тя е искала (само или не) да се убеди посредством професионална експертиза в качествата на поезията на детето, но не се оправдава с това. Напълно спокойно приема упрека в неетичност на опъналия я по-рано преподавател, но безутешно се разплаква, когато детето споделя, че „Ана“ от стихотворенията му е вдъхновена от другата възпитателка.

Ескалацията на нередното, непрофесионалното, неетичното и накрая престъпното поведение на възпитателката следва привидно тривиалната схема на (нереализиран в общество от ФБ и Инстаграм артисти) артист vs. скучаещ събърбън бюргер. Зрителят вече очаква дамоклевият меч на американския law & order всеки момент напълно предвидимо и дори справедливо да се стовари върху героинята – дори най-невинната от всички ѝ постъпки можеше да е ключова за пропадането ѝ в коя да е средностатистическа американска (вече – поне що се касае все по-страшният „детски въпрос“ – и европейска) драма. Но бащата, собственик на заведение с респектираща външност и джип само спира детето от детска градина, вместо да разкатае възпитателката съдебно – дори не се налага да се държи като мутра – имаме дете в опасност.

И тъй, филмът кулминира в отвличане от детска площадка, до която възпитателката е проследила огромния черен джип на бащата – при необяснимо отсъствие, граничещо с жанров хорър, на бейби ситър, да не говорим за персонална охрана (каквато вече съм виждал на два пъти на площадка в буржоазен и тих софийски квартал). Детето е необяснимо самò на площадката, отваря отвътре, следвайки указанията на възпитателката, резето на решетката и отпрашва с нея да се изкъпят, денят е горещ.

Заминават всъщност на ултимативното пътешествие за правене на поезия, което не е хорър, но включва всички жанрови съставки да е. Детето досега се е къпало само в басейни – те се къпят в езеро от Сродства по избор или немските романтици, което очакваме всеки миг да погълне детето гениален поет, но то сътворява последното си и най-невероятно като много добра поезия стихотворение, апотеоз на американската модерна поезия, апотеоз на американската мечта и – без преувеличение – апотеоз на американското учредяване на първата свободна страна в света.

Всичко това на ръба на хоръра.

Остава само да припомним финала, в който отвлеченото дете заключва възпитателката си в банята и се обажда на полицията, следвайки със сигурност отрепетирани в детската градина протоколи за сигурност и прецизните инструкции в реално време на заключената в банята учителка от неговата детска градина.

След това тя го моли да отвори вратата на банята, без да пояснява: за да не я заварят гола полицаите. Детето разбира и отваря. След като се облича, те се хващат за ръка в дълга безмълвна и тиха сцена от руски филм, докато не се чува думкането по вратата на хотелската стая.

Защо разказвам всичко това, на практика целия сюжет и развръзката, заради която се гледат американските (и не само) филми?

Защото това е Lehrstück, learning- и teaching-play за родители, какъвто съм и аз, от епохата на детските права и безопасност, все повече превръщащи се в идеални съставки на всекидневен хорър.

По-добре да знаем сюжета, за да не мислим за него, а да мислим.

Когато вече е спасено – от полицайка, разбира се – настанено в полицейската кола на седалката до водача и вратата след него се затваря, детето казва фраза от рода на „имам пиш“, но свързана с общуването му с учителката от детската градина, прекрачила всички възможни граници, освен педофилията. Но не по пътя на камуфлираната като поезия педофилия, а по пътя на самата поезия.

Чуйте тази фраза, скъпи съродители на малки деца. Не е необходимо да се страхувате от стратегията за детето, думкаща вече и на закътаната ни врата с източно изложение. Не е необходимо също да превръщате децата си в гениални писатели в невръстна възраст и сигурни бъдещи нарцистични чудовища.

Просто чуйте тази фраза, също толкова настоятелна и естествена като имам пиш.

 

The Kindergarten Teacher / Учителката от детската градина (2018), режисьор и сценарист Сара Коланжело (Sara Colangelo)

 

Pin It
Владимир Сабоурин
Владимир Сабоурин е пишещ на български литератор от френско-кубински произход: поет, филолог, историк на културата и литературен критик, причисляван към българския постмодернизъм. Автор на „Манифест на новата социална поезия“ и основател на литературното движение „Нова социална поезия“.
Други статии от този автор

Посетители

43

support

Последните най...


Библиотека

Бюлетин абонамент

Безплатен ежеседмичен


catchme refresh

Joomla Extensions powered by Joobi

Коментари

  • Светослав Живков писа Още
    Дискусиите са хубав... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Ами да напише друга... преди 3 дни
  • Гост писа Още
    Погледът не е на... преди 3 дни
  • Боян писа Още
    Поредната... преди 3 дни
  • Златко писа Още
    Присвивам се всеки... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Но не съм съвсем прав:... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Доживях и такава... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    В Евангелието Иисус... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Християнинът е човек,... преди 6 дни
  • Кирилка Петткова писа Още
    "Налагането на... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Другарю проф., Рейгън... преди 6 дни
  • Кирилка Петткова писа Още
    Споделям много от... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Златк писа:
    Ако искаш, след това...
    преди 6 дни
  • Златко писа Още
    Аааа, така кажи бе,... преди 6 дни
  • Гост писа Още
    Значи да не се мъча да... преди 6 дни
  • Златко писа Още
    иван сухи писа:
    Това да си докторант...
    преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Да се обръща внимание... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    В славянската... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Не са "журналисти",... преди 1 седмица
  • иван сухи писа Още
    Взаимно се надъхват... преди 1 седмица
  • иван сухи писа Още
    Това да си докторант в... преди 1 седмица
  • Златко писа Още
    Смея да твърдя, че... преди 1 седмица
  • Проф. Пенка Ангелова писа Още
    Радвам се, че започва... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    Пропуснах, че онова,... преди 1 седмица
  • Гост писа Още
    "лоялно към... преди 1 седмица